Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2016 20:47 - Детските години
Автор: vesever Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2575 Коментари: 12 Гласове:
14

Последна промяна: 11.01.2016 21:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Тази вечер, на връщане от града, в автобуса се засякох с две от децата от нашата компания. Тони и Радо. Прибираха се от училище.

Отраснахме заедно, и все още отрастваме – моите деца, приятелите им/ни и аз.

Толкова много спомени ме връхлетяха тази вечер, докато пътувахме.

Безкрайно веселите летни вечери с игри на криеница, нашата култова игра.  Нареждат се под прозореца ми, по здрач, и започват да викат в хор: кри-е-ни-ца, кри-е-ни-ца!

Любимата криеница не искат да я играят без леля Веси, заради невероятния смях, който им причинявам. Най-веселото шоу: Заставайки до дувара, под лампата на входната врата, и знаейки, че те се крият отвъд дувара, започвам да пея „О Соле Мио“, с много извивки и ръкомахания, толкова много, колкото не можете да си представите. Аз не ги виждам, ала знам, че те ме виждат. Не издържат повече от минута, преди да прихнат да се смеят и съответно се издават, кой къде се е изпокрил – зад дърветата, по ъглите на дуварите, в мазето…

И редовните ни и неуморими разходки до реката, до гората, по полята, до селския стадион, където ги уча да правят салто и нулев мост. Фигура на тялото, при която дланите и петите се докосват и затварят тялото под формата на „0“.

И песничките, които им измислях, и танците…Научих момичетата на моя индиански танц, преди 2-3 години. Още го помнят, а Ели преди време ми сподели, че е научила всичките си съученички на моя танц, с което ме разплака. Танца на растежа, така го наименувахме. Символизира как посяваме семенца в земята и как те поникват, към небето.

И пикниците в гората, лудата гоненица и катерене на четири крака до могилата, нашата си могила, която открихме случайно преди повече от 5 години. При една от горските разходки, в която имахме неблагоразумието да тръгнем с колелата, едва издрапахме през драките до пътеката към водата на кравите – това е другото ни място – коритата, където поят добитъка, а ние го наричаме „водата на кравите“. Там сядам в летните сутрини да посрещам слънцето. А отсреща ми се усмихва планината, могъща и мистична, обвита в бяла пелена от мъгла. Безвремие и мир, неземен.

На Еньовден момичетата идват с мен да берем билки. Газим в росната трева, слизаме и до реката, връщаме се с огромни букети с билки, и сме щастливи и бодри. Орисвам ги за здраве.

При една речна разходка се намокриха стабилно, въпреки, че беше хладно и бяхме се разбрали само да се разходим, без да се мокрим. Ала, шило в торба стои ли?! Подухваше вятър, беше пролетен следобед. Момичетата си намокриха фланелките и се притесних да се приберат мокри. Момчетата с готовност им услужиха с фланелките си и се прибраха по къси гащета, безстрашни юнаци, а дамите бяха спасени от вятъра…

Тази вечер слязохме с децата в съседното село и оттам се качихме пеш до нашето село, през моста над реката. Разказвахме си смешки. Гледахме небето. Едни огромни звезди, трепкащи. Снощи си пожелах да видя звездите и сега съм щастлива. Напоследък небето бе все облачно нощем, но ето, че вече е звездно.

Лятото е още в мен и не искам да го пусна.

Една лятна вечер бях запалила барбекюто и печах картофки, пристигат децата и от дума на дума, се разтанцувахме около „лагерния“ огън, така го определихмe, пеехме и танцувахме, а сетне съседите казаха, че сме се чували чак на края на улицата. Ясно е, че леля Веси остана без картофки, но пък толкова вкусни картофки, децата заявиха, че не са опитвали преди това.

Най-малката дeвойка в компанията, Диляна, всяко лято ми помага в градината, заедно със сина ми. Вадим плевели, носят ми вода…Ели и Тони едно лято ми обраха всичкия босилек,  сладкиш искаха да направят, с босилек. Получи се добре.
А Ели ми донесе да дегустирам зеленчуковата й мусака, по моя рецепта, която ми поиска. Беше я сготвила по-вкусно от мен и я похвалих, а тя изключително много се зарадва. Научих ги да хапват магданоз, в натурален вид. Аз обожавам аромата му и го хапвам директно от градината. Като ме видяха, няма да забравя как се втурнаха всички да берат магданоз и да опитват...

А за рождения ми ден ми правят торта, всяка година. И ми подаряват шоколад. Защото знаят, че не мога без шоколад.Това лято ми подариха ловец на мечти – индиански медальон, за който се вярва, че улавя мечтите и ги сбъдва.

В летните съботни утрини приготвям палачинки с течен шоколад за моите деца и като пристигнат компанията, нареждам ги на масата и всички хапват палачинки.  Веднъж ми казаха, че като остарея, ще идват да ме виждат и да ми правят палачинки. Още един повод да ме разплачат, от радост, разбира се. И от носталгия.

Децата порастват. Все още ги вълнуват игрите, но вече и други неща, не толкова детски. Питам се дали някога и аз ще порасна. Вероятно не. Вероятно винаги  ще остана дете. Щастлива съм с това дете в себе си. Не бих живяла без него. Не бих живяла в сивота и мрачност. Възрастните често забравят, че са били деца. Променят се, сковават се, помръкват. А аз искам винаги да грее слънцето на нашето лято. Детското, доброто, веселото ни лято. Дори през зимата. Дори в студа. Да е топло на душата.

Ще пазя спомените на детските години. Радостните мигове, щурите игри. И когато остарея, и вече не мога да играя на криеница или да скитосвам по полята и горите и реките, тези спомени ще ме топлят. Детският смях и щастие. И радостта, че съм оставила диря в душите им. Всичко онова, за което и те ще си спомнят, с усмивка и топлота, когато пораснат.






Гласувай:
15



1. hristina751 - Все едно бях там...
12.01.2016 00:48
Детството, вечното лято, криеницата, народната топка, фунийките, венците от цветя и домашната лютеница на баба...Първата ученическа любов...Благодаря ти за прекрасния разказ! Благодаря, че сподели! Напълни ми душата със спомени, очите със сълзи...
цитирай
2. vesever - Хриси, много се радвам, че са те т...
12.01.2016 08:17
Хриси, много се радвам, че са те трогнали преживяванията ми и че са ти върнали прекрасни детски спомени...
Това е моето второ детство :)
цитирай
3. vania23 - Ти си
12.01.2016 08:52
най-голямата идеалистка, която познавам :)
Прекрасно е всичко това, дано никога животът не ти донесе каквото и да е разочарование.
цитирай
4. vesever - https://www.youtube.com/watch?v=6__Ff2QmLGs
12.01.2016 09:21
Ваня, всъщност аз тръгвам "отзад-напред".
Животът ми е донесъл много разочарования, дори понякога ми се струва, че повече, отколкото мога да понеса.
Но аз съм твърдо решена да не оставям злото да надделее, при никакви обстоятелства, и да създам Рая, за себе си и близките си. Това и правя, и се получава естествено и спонтанно. Може би защото твърде много го искам...Интересното е, че "адът" съществува паралелно, и редовно има набези насам, но аз не го пускам при нас.
Знаеш ли, още съжалявам, че не успях да ви заведа до реката, нали трябваше да тръгнете навреме. Щяхте да я сънувате тази река, уверявам те!
Нея вечер, точно след като ви изпратих, слязохме до реката, много набързо, по залез слънце...и направих ето този клип.
Качеството не е особено добро, дали защото стана набързо, дали защото не успях да преценя светлината и позициите си, но ми е мил и скъп момент, а и песента ми е силно любима - Таря и Доро Пеш, "Вървя с Ангелите". Снимките със залеза са от нея вечер, има и взаимствани кадри от други разходки от същия период. Но залеза над реката...то е някаква магия! Трябва да се види наживо. Само намек ))
Поздравявам те и аз, хубаво ми е денят да почва с музика :)

цитирай
5. vania23 - Пак ще дойдем.
12.01.2016 10:21
Първата среща беше опознавателна. Втората ще е с разходки.
Наскоро ме беше питала дали Дидо те помни. Е, как да не те помни :) Като пусна някой от твоите клипове, само като чуе звука без да гледа, казва: Веселина :) И после: кога ще ходим пак?
Животът е пред нас, Земята се върти и пак ще дойде пролет, после лято.
Природата при теб е наистина невероятна, заслужава си да се изживее.
цитирай
6. vesever - Хе, това е много мило, усмихна ме ...
12.01.2016 11:02
Хе, това е много мило, усмихна ме :)
Така си е. Децата и природата са двете съкровища в живота ми.
Знаеш ли какво весело нещо се случи преди малко, при мен почна някаква невероятна вятърна буря, свисти повече от половин час и не утихва. Аз бързах да предам един текст и не обърнах нужното внимание на бурята, доста се напрегнах, да успея в срок.
Усетих, че в къщата нещо е по-различно, но чак сега ставам и гледам -входната врата се отворила, от вятъра, широко отворена, а котаците в кухнята ми шетат, не са закусвали още )))
Та, при тази широко отворена врата, разбираш, приемаме гости.
Само да се стопли, ех, да дойде пролетта, нямам търпение )))
цитирай
7. hristina751 - Веси,
12.01.2016 19:45
всеки ден се старая да направя някоя лудория, дори и само една да е. Ей, така, да се поддържам по-жива. С децата съм дете и аз. Луда глава. :) Поздрави, слънчево момиче!
цитирай
8. vesever - https://www.youtube.com/watch?v=Bz8tcUfnzEE
12.01.2016 20:07
Така е, Хриси, радвам се, че има и други щурчовци.
Ако отвъд рутината на ежедневието и трудовете и грижите ни няма един свеж полъх детска чистота и игривост и жизнерадостност, какъв живот би било това?!
Аз пропуснах да опиша една от най-веселите ни случки, тъй като ми се стори, че стана твърде дълго...
Ще ти я разкажа тук.
Една вечер късно, дъщеря ми слиза от стаята си и ме заварва да танцувам с метлата, аз комбинирам чистенето с танцуване, задължително. И обикновено чистя нощем, най-романтично е тогава. )))
На една много любима песен се вихря значи, и дъщеря ми много се смя като ме видя.
На другия ден разказа на приятелките и предложиха да направим симулация на случката.
Аз, на поляната, пред вкъщи, танцувам с метлата, а децата мятат по мен дрехи от простира на верандата и вода от лейката изсипват към мен, а аз се опитвам да я избегна.
Това бе един изключително весел ден.
Клипът е с лошо качество, със стария ми апарат, и има няколко секунди разминаване между песента и танца, не успях да го наместя както трябва, но все пак е забавен. Подрявам ти го за весела вечер.
цитирай
9. makont - Докато детето в нас е живо, сме млади.
12.01.2016 23:41
Поздрави Веси, върна ме в детството. Спокойна нощ!
цитирай
10. vesever - Мая, прекрасен коментар!...
12.01.2016 23:52
Мая, прекрасен коментар!
Благодаря ти:)
Нека бъде живо детето, у всеки човек, така светът би бил в пъти по-добър...
цитирай
11. kvg55 - С децата и с природата човек не ос...
18.01.2016 15:49
С децата и с природата човек не остарява.
цитирай
12. vesever - Точно така е! Вдъхновение са. И аз ...
21.01.2016 00:12
Точно така е!
Вдъхновение са. И аз част от тях :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vesever
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4044045
Постинги: 1153
Коментари: 13404
Гласове: 16014
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол