Ето и моята гледна точка. Накратко. Конфликтите ни съпътстват навсякъде - и в реала, и във виртуала. Има хора, които не могат да живеят без конфликти. Все повече се убеждавам в това. Явно създаването на конфликти ги поддържа живи, и активни.  Ако впрегнеха тази си „енергия“ за нещо добро и градивно, цена нямаше да имат. Но не би.

За мен проблемът се корени във факта, че някои  хора не успяват да се справят с негативната си енергия и търсят къде да я излеят, съответно, търсят си „жертви“.  Ако не го излеят някъде, злото ще ги изяде отвътре, ще ги съсипе. Ето защо на мен ми е мъчно за тях.  Най-вече защото не си дават сметка какво причиняват, най-напред на себе си, после и на околните. Ако си даваха сметка, поне би имало шанс за подобрение на „ситуацията“. И също така ги съжалявам, защото самите те са жертви, ако и да се изживяват като "агресори".
Това е слабост. Човек, който не умее да владее себе си и се оставя да бъде владян от всевъзможни зли мисли и емоции, е слаб.

Все повече се убеждвам, че "борбата" с конфликтни хора е кауза пердута. Защото онова което ги „води“, е като една зараза, за която ...не съм сигурна, че има „цяр“.

Но, в крайна сметка, всеки рано или късно понася отговорността за действията си. Колкото по-рано, толкова по-добре – дано да има шанс за осмисляне и промяна.

Рядко се занимавам със злободневни проблеми, защото моят живот не се състои в конфликти и максимално търся винаги и навсякъде да живея в мир и хармония. Моята детска мечта за Рая на земята, който хората, поради глупост и безумие, все повече губят и съсипват.

Надявам се повече хора да осмислят, че истинският смисъл на живота е в градивното, в добронамереното отношение един към друг, и че конфликтите и грозните сцени само помрачават човешката душа и не само, че са абсолютно безполезни, но и вредят и рушат.

Това тук е само капка в морето. Толкова малка капка, с сравнение с всичко онова, което се случва в света и което съсипва все повече хора. Нали никой не иска да живее в зъл свят – ами тогава, нека го направим добър, всеки както може. От малките неща се почва, от отношенията ни един към друг. И в реала, и във виртуала, навсякъде.

За мен изходът от съсипията, която цари сред хората е именно в осъзнаването на последствията от омразата и злонамереността и в следствие на това осъзнаване - промяна на посоката - от зло към добро. Дали това е само една детска мечта или би могло да се превърне в реалност - вече не знам доколко е възможно да бъде реалност. Но продължавам да мечтая...

Подарявам ви музика, отново и както обикновено.

Основният проблем, който се явява причина за блоговите войни, е тоталното опростачване на голяма част от българския народ. Това е съзнателно провеждана политика. А блогът е една извадка на обществото.

Стефане, здравей.
Да, опростачване, аз го наричам оскотяване - но твоята дума сякаш е по-точна. Направо е страшно.
Животът е труден, наистина, но аз все си мисля, че именно когато е най-тежко, хората трябва да се мобилизираме да дадем най-доброто от себе си, доколкото зависи от нас, било за близките си, а и въобще за хората, с които общуваме - близки и далечни.
Човек да се предаде на опустошение - душевно, духовно, емоционално - това е ужасно и не бих искала да се случва с никого.

аз искам само да вметна,че е много лесно да си добър на думи...
аз вярвам само на хора,чиито думи са подплатени с дела....

Да,времето е такова,че когато някои хора са чисто физически на прага на оцеляването,то няма как да искаш от тези хора да са духовно извисени...

Да си припомним пирамидата на Маслоу...мисля,че мястото тук и е много удачно...

Народът като цяло е много беден,болен,и гладен...чуди се как да свърже двата края...
Аз специално напоследък,така както си ходя из града,ми прави впечатление колко много хора си говорят сами,колко много хора имат недохранен вид,колко много хората просто оцеляват на границата на мизерията...
Мисля,че прехода е този,на който не му се вижда края,направи от хората това,което са.
Имам една приятелка,пред пенсия,интелигентна жена.
Та тази жена става в 4.30 сутринта и ходи да чисти,и знаете ли за колко лева?!?
150 бг левчета,без осигуровки,даже и здравни такива...
Та тя веднъж в процеса на разговора ми спомена,че много обича гости,но се притеснява да си покани някого в къщи по простата причина,че няма с какво да го посрещне...

Що се отнася до блоговите войни,не зная вече...понеже съм изкарвана каква ли не,то вече просто подминавам постове,в които се споаменават имената на други хора....т.е. вече гледам само и единствено себе си.
А всеки е в правото си да си мисли кой каквото си иска за мен...даже и че съм дяволско изчадие от 9 кръг на ада...безразлично ми е.
Мога да кажа,че блогването по принцип не ми се отрази добре,понякога се улавям,че не,не мразя,просто едно ми е такова никакво...по-скоро ми е огорчено от това,което се случва.
Но..всеки има своята съвест,и да си отговаря пред нея.

Аз и реално вече не общувам почти с никого,защото хората тотално са озлобени,до степен да ми гледат в чантата с покупките...злобни,завистливи,интересчии.

Та както се изразяват някои блогови личности:
"То какъвто ни реала,то такъв и виртуала."

Тони, аз смятам, че тежкият живот не е причина хората да оскотяват. Би трябвало да е точно обратното, защото оскотявайки и озлобявайки се, удвояват злото.
Предполагам всеки е имал или има трудни моменти.
И на мен не ми е никак лесно, с невероятни усилия успявам да издържам децата си и себе си, често съм на границата на силите си.
Но за мен всичко е въпрос на съвест. Ако е будна съвестта у човека, това е основа, която лично за мен е жизненонеобходима и въпреки всички трудности, през които съм минала /дано вече са зад гърба ми и занапред да дойде добро/, не жертвам съвестта си и не бих допуснала озлобление или омраза в себе си - тъкмо обратното, мотивирам се все повече за доброто. Всичко, което зависи от мен, го правя. Оттам насетне, каквото дойде, каквото съдбата ми "поднесе".
Неминуемо при всеки един конфликт - в реала или виртуала - се стига до огорчение, така е.
Именно затова казвам, че от конфликтите няма полза, а само вреда.

П. П. Идеята ми е, ако трябва да обобщя, че добрината е единственото, което ни остава, в този все по-зъл, груб и студен свят. Ако и нея изгубим, накъде сме?!

Дано повече хора прозрат случващото се в блога и да с общи усилия да спрем кранчето на изтичащата помия. Как? Може би ще се повторя - като започнем промяната от нас. Втората стъпка е - да не се конфронтираме с троловете, които сипят помията. Трета стъпка - да не допускаме коментарите им да "замърсяват" личните ни блогове.
Пролетното почистване нека започне още от януари :)
Спокойна вечер :)

Благодаря ти :)
Ами знаеш ли, за мен беше голям стрес да сложа модерация, и все още имам съмнения дали е правилно, но...другият вариант е именно това, което казваш, за помията, то няма спиране по друг начин, явно...и не е добре да се подлагаме на помия, наистина е грозно.
А аз продължавам наивно да вярвам, че всички хора все пак са добри.
И всеки път оставам "изненадана", че не е точно така...

Да...
Винаги съм мечтала да живея в общество на благородници. И все още си мечтая и всеки път се разочаровам, че реалността е ....доста далеч от мечтите ми.
Иска ми се да вярвам, че някога е имало такова общество, и че е възможно и в бъдеще да го има, да бъде възстановено, или създадено, просто хората да осъзнаят колко много губят от липсата на благородство и доброта...

За да стигне до дъното /в прекия или преносния смисъл/ на всеки не е нужно много време. Всичко зависи от психическата и физическата му устойчивост. Винаги има надежда, че нещата ще се подобрят и това следва да бъде веруюто ни. За съжаление толкова много сме лъгани , че вярата ни в крайния успех започва да се трансформира в една химера и все повече осъзнаваме, че отново и отново ще бъдем излъгани. Какво да се прави - в такива времена живеем. Мисля, че най-важното е да запазим човешкото в себе си. Лично за себе си се старая да не обиждам никого преди той да ме е предизвикал. След предизвикателство се старая да отвърна със същата лошотия, с каквато съм оплют. И мисля, че това е нормално. Има колеги в блога, които могат да потвърдят, че в повечето случаи съм се старал да бъда толерантен и в края на краищата сме постигнали някакъв баланс на взаимно уважение и разбирателство, въпреки различните гледни точки и позиции, които споделяме. Има и такива, с които никога няма да постигна такъв баланс тъй като са стигнали до невъзвратимостта да бъдат разбрани и човечни. Проблемът е техен. Не мой. Поздрави и на двете ви и горе главите.

Стефане, това безспорно е така, времената никак не са добри...
Аз поначало също съм много толерантна и търпелива, обикновено си казвам, че такъв е характерът ми, ако и да е също и личен и осъзнат избор, от друга страна...
Обикновено негативите остават за мен, но си мисля, че това е по-малкото зло и явно го понасям.
По-голямото зло би било, ако и аз се "заразя" от злонамереността, тогава злото би било двустранно, а аз го оставям да бъде само едностранно и един вид го "намалявам", по този начин...не виждам какво по-добро може да се направи.

Всъщност от това губят обикновените хора, като теб и мен. Но има едни други, които печелят именно от това - да има раздори, ненавист, конфликти и по-лоши неща. Именно затова дори плащат, за да се насажда омраза...
Погледни в блога какво се случва - това е само малка част от състоянието на хората. Много правилно констатираш, че: "Има хора, които не могат да живеят без конфликти. Все повече се убеждавам в това. Явно създаването на конфликти ги поддържа живи, и активни. Ако впрегнеха тази си „енергия“ за нещо добро и градивно, цена нямаше да имат. Но не би.
За мен проблемът се корени във факта, че някои хора не успяват да се справят с негативната си енергия и търсят къде да я излеят, съответно, търсят си „жертви“. Ако не го излеят някъде, злото ще ги изяде отвътре, ще ги съсипе."
Това е неоспорим факт, въпреки че е тъжен!....

Така е, Икра.
За мен няма логика хората, които са братя, да се мразят и избиват - както физически, така и духовно да се унищожават.
Затова нерядко съм се питала кой би имал интерес от войната и братоубийството, въобще, от разрушаването на човешкия свят.
Човечеството да върви само сещу себе си, не мога да го проумея.

Съгласно съобщение на ООН, отбелязващо "Световния Ден за Предотвратяване на Самоубийствата", "хора ежедневно извършват самоубийства повече, отколкото умират във войни и престъпления взети заедно... Приблизително от 20 до 60 милиона ежегодно се опитват да сложат край на живота си, но само около милион от тях успяват в това начинание." Агенция Ройтерс

Не знаех за тази статистика, Икра.
Това е твърде потресаващо.
Аз поначало съм песимист относно човешкия свят, относно "възстановяването" му...но дълбоко в себе си имам съвсем малка вяра, че все пак има шанс за спасение, дори нищожен да е...
Може би трябва да се случи чудо, за да бъде "излекуван" светът.

Да, надеждата, казват, умирала последна...

Платени тролове имат задача да опростачат и това пространство, да тровят отношенията между хората в нета с уйдурми, клевети и оперативни проработки, да не допускат творците да дават пример, да добиват популярност. След 1989 г. колкото повече някой мязаше на изрод, толкоз повече го уважаваха. Сега колкото по-голяма простащина напише някой, толкова повече го четат и го висват за дълго на първа страница. Срещу тези хора борбата няма никакви шансове. Едните пишат, защото чувстват такава потребност, имат нещо да кажат, другите пишат за пари срещу тях, за да ги смачкат. Те имат и други никове, допълват се, коментират се, те са организиирани. Спасението е в разпознаването на тези подлеци и пълното им игнориране. А за тез, които не ги разпознават, особено творците и ги допускат в сайтовете си - толкоз по-зле за тях.

Здравей.
Това е странно за мен, някак налудничаво е, не мога да повярвам, че в действителност е такава ситуацията - че на някого се плаща, за да трови отношенията в нета.
Макар че съм наясно, че светът в голямата си част все повече полудява и ...може би няма какво да се изненадвам...

Прав си , Коста. Погледни джедайския постинг на "първа". Не'ам думи.

Грозно, много е грозно...И жалко...Пълно с комплексари, сърдити старчета обидени на света и живота си, мъже нападащи виртуално жени с недостойни обръщения и епитети, самотници чийто свят е този блог. Аз съм от скоро тук. Смятах, че това е едно свободно за всеки имащ нещо да каже, да напише, да сподели, да съхрани..Излъгала съм се. Но експеримента ми потвърждава, че не трябва да ми е мъчно. Колко малко пространство, а толкова голяма помия...Благодарна съм им на тези, които ме плюят и ми правят своево рода непоискана реклама. Вие излекувахте носталгията ми по Родината. И още нещо, отнасящо се предполагам и за други пишещи тук (непрофесионалисти). Пиша бози, близалки, захарен памук..Ами да, така е. Имам си кой да ми поднася и захар и мед, обич, топлина и не съм сама. За това и произведенията ми са сладки и щастливи. А вие, самотни и злобни душици, естествено да нямате очи за това. Поздрави за всички обичащи, смели и искрени хора тук!

Здравей, Христина.
Какво да ти кажа...аз дойдох в блога през 2008 година, тогава беше съвсем различно.
В последствие много от стойностните творци напуснаха, може би точно заради тази "помия", която на даден етап започна да превзема блога.
Аз смятам, че за всеки има място под слънцето и не разбирам какво има да се дели - та нали всеки може да изрази себе си, да намери приятели, сродни души...
В началото беше така, наистина, и ми липсват тези времена. С някои от старите ми приятели от блога се познавам лично, общували сме и реално през годините и още поддържаме връзка. Но това, в коеот блогът се превърна, вече няма нищо общо с началото...
Неведнъж съм се "скривала" оттук, именно заради грозните сцени и "войни", но все пак продължавам да се надявам, че може да се комуникира нормално, и все продължавам да опитвам...
Един вид "закаляване" срещу простотията.
Ти изглеждаш позитивен и добронамерен човек, и от това, което съм прочела при теб така те приемам. Смятам, че именно такива хора могат да дадат нещо добро...въпросът е, поне за мен, на този етап, дали има смисъл, в една такава "заразена" среда, и другият въпрос е дали един добронамерен човек може да "оцелее", бидейки заливан с помията на злонамерените..

Vesever! Така ще е. И доброто ще победи! Като в приказките...Жива и здрава! И все така позитивна! Зареждащо е! ;)

(говоря на Хрис и Веси)

Не е баш така!
Тук има 5-6 човека, които тровят атмосферата.
ОК, нека са 10.
Някак си не бива заради 10 души / с по 3-4 НИК-а/ и простотиите им да "страдат" 1000 /примерно - щото в блога няма толкова блогъра, баси/.
Ей за т'ва преди 2-3 месеца аз грабнах оф4арската гега на простотията и какви ли не просташки поведения съм "демонстрирал".
Защото на простаци - трябва да покажеш, че не ти пука, че можеш /ако решиш/ да си дори по-голям простак от тях.
Само така можеш да им устоиш - като си имунизиран.
Като си по-голяма "зараза" от самите тях.

С добро с такива елементи не се получава, Веси - повярвай ми.
Лошото тук е, че всеки се таи и не взема отношение.
Никой не иска да си извоюва по-готината атмосфера.
Да я изиска от стопаните ни - защото само и единствено те могат да внесат ред и направят атмосферата такава - блогърите не.
Промяната започвала отвътре /четох някъде/...
Да де, но когато вътре има нещо!
А когато е кухо та дрънка...


Поздрави на цялата компания!

Значи имало и други, които вярват в приказки. Мислех, че съм само аз.
Вярата, че доброто все пак не е безвъзвратно изгубено, може би е единственото, за което да се хванем...и да опитаме да го върнем, там където изглежда е изгубено...

Здрасти, Жоро!
Аз винаги опитвам с добро, мисля, че не умея по друг начин.
Мисля също, че трябва да има и такива като нас, които да покажат различен начин, от "общоприетия".
Все още не знам какъв е начинът за справяне с този проблем и дали въобще има начин...
Относно гегата, ти си знаеш...ала за себе си мога да кажа, че на една дама не подхожда гега. Ха ха.

В реалността и във виртуалността с простотията, глупостта, грозното в отношенията трябва да се воюва. Най-подходящо е с хумор, ирония, сатира и сарказъм. Но простотията не разбира от хумор. Затова остават ругатните. Ще ни извините.

Красимир, аз не съм сигурна, че има ефект от "воюването"...не знам наистина.

Изначало не одобрявам конфликтите. Виртуалните и блогови също. Не мога да ги разбера какво има да делят, че да се заяждат един с другиго и какво удоволствие им доставя това? Поздрав. :-)

И аз не ги разбирам и обикновено опитвам да ги спирам, но в повечето случаи не се получава.
Поздрави и на теб :)

Анонимен, знам за ситуацията, ще предам поздравите, макар че предлолагам, че щом си блогер, можеш лично да ги предадеш.
Не пускам комента, защото не искам да се завихрят интриги и да се замесват трети лица, които дори не познавам - прощавай.

Ако решим да си обясняваме нуждата от конфликти чрез психологията, то предполагам, че причината е в относително големия дял несъзнавано спрямо съзнавано в съзнанието на хората.
Преживели са редица негативни ситуации или случки, да ги наречем, които не са разбрали защо са се случили, как точно са се случили и ... негативното е останало да "работи" в тях.
Освен това обикновено имат нужда от точно определен конфликт с точно определен човек, но поради някакви причини, не могат да го изживеят - възможни причини са страх, физическа липса на този човек или други. Поради това "пренасят" конфликтността си към други хора, конфликтите, с които са възможни. Това, разбира се, натрупва още негативизъм в тях и се получава ефекта на снежната топка - колкото повече се търкаля, толкова по-голяма става.

Ваня, радвам се да те видя, здравей!
Това е много точен коментар, благодаря ти.
Сравнението със снежната топка е изключително уместно, виждам, че точно така се получава.
Даже лавина става накрая. И явно не е добра идея да опитваме да я спираме, просто няма начин.
Същото мисля и аз, че немалко хора, които са огорчени по някакъв начин в живота си, натрупват в себе си горчилката и рано или късно я изливат върху околните.
Според мен изходът е човек да потърси да се хване за доброто, което има в себе си и в живота си, и така горчилката и всичко негативно да се обезсили. Както приказката с оптимиста и песимиста, които гледат наполовина пълна/празна чаша. Важно е кой какво успява да види...и кой какво търси.
Мисля, че масово е разпространено хората да предпочитат да се чувстват като жертви, вместо да се съвземат и да започнат да градят, вместо да рушат - себе си или околните.

Възможно е, но това "хващане" не става от нищото и сигурно поради това толкова хора се опитват, но нищо не излиза или има само временен ефект. Стига се само до красива и позитивна фасада и гнила и грозна вътрешност.
Аз се отнасям към конфликтните като към пияните - страня от тях. Не мога да предвидя действията им и поради това, за мен се неконтролируеми. Мисля, че е въпрос на вътрешна хигиена да бъдат държани надалеч.

Според мен "хващането" е въпрос на мотивация. При достатъчно силна мотивация няма причина да не се получи. Не знам, може би липсва мотивация в много случаи.

И аз отивам към твоя начин. Досега опитвах да спирам "лавините" и дори вярвах, че е възможно.
Блажени вярващите, както се казва....
Но не чак толкова блажени, когато става ясно, че е мисия невъзможна.
И като казах мисия невъзможна, ето ти поздрав, любима цигуларка, именно с това култово изпълнение,

Борбата всеки си я води сам в себе си и "хващането" става възможно, ако е била успешна. И то то не е точно борба, а разбиране, трансформация.

Е, хайде и аз да отправя поздрав :) Много й се радвам на тази песничка :)

https://www.youtube/watch?v=IcrbM1l_BoI

Виж как паралелно мислим - и аз казвам, че е осъзнаване и промяна, което е същото като разбиране и трансформация )
Можеш ли да сложиш линка в заглавието на комента, има цензура в блога и не могат да се отварят линкове, само в заглавията цензурата не е приложима.
Или замени точките със запетаи, това е другият начин, за да мога да го отворя.

Не знаех, че има такъв проблем и се чудех защо слагате линковете в заглавието :)
Поздрав!

Ахааа, тази песен и ние с дъщеря ми я обичаме, от нея я знам, разкошна и ободряваща. Тъкмо имам нужда от малко разкървшване тази сутрин, че напоследък ми е малко сънят и...трябва енергия, а именно чрез музиката си я набавям. Така че много ти благодаря за прекрасния поздрав, Ваня -в точното време и на точното място!
Ех, че хубаво!

Привет, Васссс.
Аз съм за хармонията и мира, както отвътре, така и отвън.
Със своята хармония нямам проблем, тя ми е много лесно постижима, но с хаоса, който хората създават, именно заради невъзможността да се справят с негативната енергия....това за мен е неприемливо.