Днес слънцето нежно и кротко погали

Снежните преспи, покрили земята

И те заблестяха, безбройни кристали

Разпръснаха в миг и студа, и тъмата

Седях до реката, а тя ромолеше

Безгрижна, щастлива, спокойна, добра

И приказки чудни за мене редеше

Любимата , милата моя река

За свят ми разказа реката, където

Живеят обични и чисти души

Които сияят с любов от Небето

И те не познават ни зло, ни беди

Разказа ми още за ангелски свят

Далече от хорската кал и злини

Далече от скърби и ужас и грях

Свят пълен със обич и слънчеви дни

Седях и я слушах и исках да знам

Защо този свят не е тук, на земята

Защо злите хора потъпкват без свян

Доброто в човека, надеждата свята

И детската вяра, че добър е светът

И че хората всички са братя

Че има за всеки под слънцето кът

За всеки - любов на земята

Реката течеше, сияеща, ведра

Към другия, чистия ангелски свят

И днес я послуша, до нея поседнало

Детето, със своята детска мечта