с какво, Ли? :))

С дъжда, Крас :)))
Валя прекрасно тук...
На снимките не личи че вали, защото ги направих тъкмо когато дъждът отслабна...
С воала се опитвам да го уловя.
А предишният ден претичах набързо до Търнова града голяма, и таман като тръгвах, заваля обилно. Аз не ползвам чадър и ме напои чудно този дъжд.
В града вървях и си припявах точно тази песен, която съм дала тук...а хората се криеха под чадърите си. Искаше ми се да им извикам: Хей, хора, хвърлете тези чадъри и оставете дъждът да ви напои, и ще видите как във вас ще поникнат цветя. :))
Знаеш, че когато дъждът напои градината, там поникват цветя. При това вълшебни. Цветя с Души - с моята Душа.
И такива работи, дъждовни :)))

на последната снимка :) А дъждът пречиства, освен всичко друго :)

Да...Дъждът ме прави да се чувствам лека, като Птиче...
И за щастието си прав - неописуемо щастие откривам в такива преживявания, въобще, в Природата откривам винаги Щастие.
Вчера ходих за билки и бях в света на Приказките...а онзи ден над Реката видях Небе, което не може да се опише с думи.
За съжаление апаратът ми се повреди и се налага да запазвам Красотите само за себе си...докато успея да го поправя...
Поздрави!

Поздрави и благопожелания на теб и всички, които ти помагат да ни радваш!

Благодаря ти :)
Личният ми фотограф е един много специален за мен човек - синът ми Михаил, който е на 8 - завършил първокласник. Понякога надминава и най-смелите ми очаквания и се надявам да ми бъде достоен наследник в търсенето на красивото и доброто, навсякъде, където може да се намери.
Поздрави!