Хареса ми спонтанноста Ви, чудесният финален щрих леко ме натъжи- това ли сме ние, сенки върху водата...

Привет!
Благодаря, това беше една спонтанна разходка, при която събрах толкова много красота наоколо... :)
За сянката, на пръв поглед може да е натъжаващо, но пък ако го погледнем от един друг ъгъл...
Ние можем да се открием навсякъде. Ще Ви кажа аз какво открих, конкретно за сянката си над водата. Както си стоях и снимах стрелкащите се рибки, в един момент се загледах в сянката си. Успях да видя как вятърът вее косите ми и те галят водата. Беше приказно усещане, усетих и сянката си жива, и галеща, и игрива, и това ми хареса. Ще Ви пратя един линк с нещо забавно, пак с една сянка и една моя любима изпълнителка.
http://www.youtube.com/watch?v=JGCsyshUU-A

Поздрави!