как малката става голяма... :)

Хм, интересна интерпретация, Краси :)
Благодаря
Всъщност, този цвят на Гайлардията ми, който е единственият за тази година, е наистина съвсем мъничък, но когато го снимах на супер макро, изглежда голям...да.
А за другата малка и порастването й...там не знам :)))

дето не знаеш, е същото. Ето, вече знаеш! :)))

:)))
Е, значи няма какво да си затормозявам умната главица :)))

И затова незабравима.
:))

Ами...не знам дали има незабравими неща в този свят...предполагам, не. Или може би зависи.

Убедена съм, че има незабравими.
Като този цвят, например.
Потопи се в спомените и ще се увериш.
От мъдростта на баба иде.
:)))))

Да...има, но спомените са чоглаво нещо, та затова...понякога забравимостта е по-изгодна :))
Е, не и за красоти като този цвят, :)))
Благодаря :)