Постинг
21.02.2021 09:13 -
КАМЪК ОТ ДЕТСТВОТО
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 1049 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 21.02.2021 09:29
Прочетен: 1049 Коментари: 5 Гласове:
-5
Последна промяна: 21.02.2021 09:29
Беше топло през юли, когато
аз бях малка и само на шест
нависоко, във планината,
първо с лифта, а после и пеш,
бях харесала Витошки камък
и на него седях с часове,
долу - София, горе пък лято,
спряло в моите детски нозе.
Със букетче цветенца набрала,
онемяла от красота,
нито пила вода, нито яла,
аз седя ли, седя ли, седя....
И накрая подсети ме татко-
да се връщаме, ще се смрачи.
Пак на лифта и вятърът сладко
се увиваше в мойте коси.
Колко беше прекрасно и просто!
А над нас - светлосиният свод.
И до вилата стигнахме после...
Спомен, стигнал, за цял живот.
19 февруари 2021г., София
Росица КОПУКОВА
аз бях малка и само на шест
нависоко, във планината,
първо с лифта, а после и пеш,
бях харесала Витошки камък
и на него седях с часове,
долу - София, горе пък лято,
спряло в моите детски нозе.
Със букетче цветенца набрала,
онемяла от красота,
нито пила вода, нито яла,
аз седя ли, седя ли, седя....
И накрая подсети ме татко-
да се връщаме, ще се смрачи.
Пак на лифта и вятърът сладко
се увиваше в мойте коси.
Колко беше прекрасно и просто!
А над нас - светлосиният свод.
И до вилата стигнахме после...
Спомен, стигнал, за цял живот.
19 февруари 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Парма. Шествие на хора, чиито близки са ...
Истината за платените путински троли в н...
Украинската армия съхранява целостта на ...
Истината за платените путински троли в н...
Украинската армия съхранява целостта на ...
Беше топло през юли, когато
аз бях малка и само на шест
нависоко, във планината,
първо с лифта, а после и пеш,
бях харесала Витошки камък
и на него седях с часове,
долу - София, горе пък лято,
спряло в моите детски нозе.
Със букетче цветенца набрала,
онемяла от красота,
нито пила вода, нито яла,
аз седя ли, седя ли, седя....
И накрая подсети ме татко-
да се връщаме, ще се смрачи.
Пак на лифта и вятърът сладко
се увиваше в мойте коси.
Колко беше прекрасно и просто!
А над нас - светлосиният свод.
И до вилата стигнахме после...
Спомен, стигнал, за цял живот.
19 февруари 2021г., София
Росица КОПУКОВА
2.
planinitenabulgaria -
Веднаж навлезе ли в душата на човека красотата и хармонията на природата,
21.02.2021 09:23
21.02.2021 09:23
тя остава в него за цял живот. Човекфкато мен може да разбере дълбокият смисъл на едно така скромно стихо, може да си обясни защо въпреки опастностите, човек се стреми към контакг с природата - извор на вдъхновение, вяра и слили.
Това обаче не става с всички, а само с тези, които имат подадине към нея, ползвам дума на Николай Хайтов.
цитирайТова обаче не става с всички, а само с тези, които имат подадине към нея, ползвам дума на Николай Хайтов.
Запечатала си вълшебен миг от детството и си го направила вечен - в спомените си и чрез стиха си. Поздравявам те!
цитирайТОЧНО ТАКА Е. БЛАГОДАРНОСТИ!
цитирайmissana написа:
Запечатала си вълшебен миг от детството и си го направила вечен - в спомените си и чрез стиха си. Поздравявам те!
Търсене