А Господ подминава риби, зверове и пеперуди.
Лови от Трона Си с небесни въдици-светкавици
и с мрежи-облаци
по погледите им
различни птици.

 

Приучва ги да са до Него, с Него,
в простора Му,
във Неговата атмосфера,
посред блестящата Му слава.
Познати и познаващи Го.

 

Без клетки.
Без връвчици на краката
за връщане обратно,
ако сами не искат да са Там,
където Той е Царят.
Отмахва всякакви качулки,
затулващи очите им до мрак и слепота.
Изхвърля ножици, капани,
и въобще
каквато и да е несвобода.

 

Той знае Начинът.
И лично Бог ги храни. От длан. Без ръкавица.
Придържа ги съвсем наблизо. До Сърцето Си.
На вярно, сигурно и топло.
(Защото всяка птица
се ориентира безпогрешно
и винаги
намира точната пътека
от сложната небесно-земна плетеница,
достигайки все някога до Любовта).

Обича всичките, това е истина,
но, вярвам, предпочита
онези редки птици,
които
успява
да привлече и улови
нескрили се от Бурята,
дори когато тя ги е белязала.

Прочетох няколко пъти, за да затвърдя твоето толкова гениално просточовешко обяснение на сложните религиозни догми за Господ.
Моите искрени комплименти!

Всяка истина е простичка и понятна. Хората сме тези, които все усложняваме нещата, особено ако не разбираме или не ни достигат сили или смелост, или друго :)

ПП: А какво да правим с онези плужеци, дето взимат решения, касаещи всички ни, а нямат ни гръбнак, ни съвест, ни мозък. И дето нито от талаш, нито от бира, нито от псувня се влияят. Май само с хващане и изхвърляне от градинката ни става да ги спрем да опоскат всичко, гадовете...