Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2017 11:05 - Безпаметно
Автор: pushek Категория: Забавление   
Прочетен: 1272 Коментари: 1 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                           

Морето разговаря с Вселената. Вълните са емоцията му. Настръхнали, пенливи бързат да срещнат Земята. Шумът му е успокояващ и в същото време неразбрн. Какво ли говори на Всемира и на хората? На пейка срещу него седи човек. Не мисли, усеща. Кой е той всъщност!? Няма мисли в ума му, а само сетивата говорят. Ето – усещане за безбрежност, за вечност, за могъщество, за утроба на самия, Живот и за люлка на цивилизация! Няма го усета за цивилизацията, а само за отделни индивиди – всеки с болките и радостите си. Изградили въображаемите си светове, носят си ги и прокламират красотата, и правилността им. Вглъбен в същността си, не открива свой свят, а само парченца от нечии. Сетивността му е с различен интензитет. Силно чувство за отговорност, за дълг, за морал, може би и по-слабо за наслада от общуване. Характерите, чувствата, дори мислите на себеподобните са му предварително явени и ясни. Какво да обсъжда? Изключително рядкото явление ,,синергия”, усещано с единици, е потънало дълбоко в ефирното му тяло. Празнота и усет! Възможно ли е? Носталгията се обажда и тя неканена. Изплува радостно чувство за принадлежност към род и Родина. Засилва се и това към децата, носещи гените му. Чувство на благодарност към Създателя за всяка секунда на тази земя, за всяка среща , за всяко място, на което е отведен от Него. Намесва се и горчивия усет за неразбиране, за преиначаване. Чувството е за двустранност в случая. Хрисимо се поява и усет за добре свършени дела, за несвършени, за недовършени и за лошо свършени – без чувство за вина, а само за предопределеност. Няма увереност в знания, опит, житейски път, а чувство за още и още. Надделяващо усещане от духовен глад и невъзможност да бъде заситен. Силното желание да прегърне брата, или сестрата по Дух, да ги успокои, да смали тегобите им, да съпреживее радостите им, се превръща в непреодолимо чувство за съпричастност, идващо незнайно от къде. Здрачът довя страхове. Страх от загуби на близки, страх от страданията им, от лутанията им, от неизбежния им край и неразбирането за същността му. Обзе го чувство на сигурност, че всеки край е всъщност начало. Странно усещане се прокрадва за същество с подобни усещания и мисли, често стоящо на брега, но не на същия, а някъде по-на север. Всъщност, великолепно е чувството, че не са никак малко хората с подобни сетивности, независимо от географското си местоположение. Усещането за силни, ползотворни енергии в тази точка на света е непренебрежимо, но и сигурност, че те съществуват на много избрани места на планетата. Тъга обзема човека заради невъзможността да се свързват помежду си такива индивиди. Усещането, че човечеството е поело в неправилна посока на развитието си в някакъв исторически отрязък, е от както се помни. Беше уверен в това, беше преживял ,,пътуване на душата”, знаеше, че човекът е загубил способността да общува на ментално ниво, да вижда на разстояния, да чувства душите на себеподобните. Уверен бе и в това, че ,,мислещият човек”, се е предал на материализма, и не е вече толкова ,,мислещ”. Конгломератът от емоции беше превзел същността му и мислите нямаха място там. Вечерният хлад вдигна калейдоскопа, разбърка чувства, отмери крачката му за никъде. Какво всъщност е Човек? Ум, плът, Дух, Душа, или сбъркана амалгама от всичко това!?

Д. Костадинов




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - хубаво, малко дъългоо, но..нз..
18.09.2017 14:43
Надделяващо усещане от духовен глад и невъзможност да бъде заситен. Силното желание да прегърне брата, или сестрата по Дух, да ги успокои, да смали тегобите им, да съпреживее радостите им, се превръща в непреодолимо чувство за съпричастност, идващо незнайно от къде“

докато не преодолеем страха и тревогите..за Хляба, така ще бъде..
и все пак,Човек звучи..гордо..
Дух,Ум, Душа, и плът..
играят в една непрекъсната красива Спирала..
Димо,ние сме една зодия, впрочем..
а, това, за което пишеш, се нарича Състрадание/емпатия..по френски;))
за него говори Sidharta Gautama -Буда..
а, хората търсят..Л'юбов извън тях..
това е..Илюзия..
айде,по-късно пак...
пр. ми беше Юлия

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pushek
Категория: Забавление
Прочетен: 36716
Постинги: 16
Коментари: 33
Гласове: 458
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031