Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2020 20:07 - Какво става с Джулиан Асанж - политзатворник Nr. 1 на Запад
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 3650 Коментари: 2 Гласове:
10

Последна промяна: 24.06.2020 23:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ПОСЕЩЕНИЕ  ПРИ  БРИТАНСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАТВОРНИК  ДЖУЛИАН  АСАНЖ

от Джон Пилджър

Потеглих призори към затвора Белмарш. намиращ се в югоизточен Лондон, за да се срещна с Джулиан Асанж. Когато пристигнах, предадох паспорт, портфейл, кредитни карти, медицински карти, пари, телефон, гребен, писалка, хартия в т.н. център за посетители. Аз използвам два чифта очила, а можех да взема само един. Отказах се да взема очилата за четене. От тук нататък нямаше да можа да чета също както Джулиан не можеше да чете през първите седмици от престоя си в затвора. Изпратиха му очилата, но неизвестно защо мина дълго време преди те да пристигнат при него.

В центъра за посетители има големи телевизионни екрани. Телевизорът винаги е включен и звукът е много висок. Показват игри, а също реклами на коли, пица и погребения. Изглежда те са считани за идеални за един затвор, нещо като визуален фенобарбитал. Присъединих се към опашката от тъжни и разтревожени хора, главно бедни жени с децата си и баби. На първото бюро ми взеха отпечатъци от пръстите, ако все още така се казва вземането на биометрични данни. Каза ми се: „Натиснете надолу с двете ръце“ и на екрана се появиха данните ми.

Вече можех да премина към главната порта, през която се влиза в затвора. Последният път, когато бях в Белмарш, за да видя Джулиан, валеше проливен дъжд. Не ми беше позволено да изнеса чадъра си извън центъра за посетители. Трябваше да избера дали да се намокря до кости или да тичам изключително бързо. На бабите беше предоставен същият избор. На второто бюро една служителка попита „Какво е това?“ “Часовникът ми“, отговорих гузно. „Върнете го“, каза тя. Затичах се в дъжда и се върнах съвсем навреме за следващото вземане на биометрични данни. То беше последвано от сканиране и обискиране на цялото тяло: стъпалата на краката, отворена уста. При всяко спиране нашата мълчалива и послушна група се потътряше в т.н. запечатано пространство зад жълта черта. Тогава ни заповядваха да влезем в друго място за чакане и желязните врати шумно се затваряха пред нас и зад нас. „Застанете зад жълтата черта“, каза един безплътен глас. Друга електронна врата се поотвори, но ние благоразумно се поколебахме да влезем. Вратата потрепера, затвори се и се отвори отново. Последва друго място за чакане, друго бюро и заповедта „Покажете пръста си“.

После се озовахме в дълга стая с квадрати на пода, където ни казаха да застанем в квадратите. Дойдоха двама души със служебни кучета, които ни обследваха отпред и отзад. Кучетата подушиха задниците ни и олигавиха ръката ми. После се отвориха още врати и последва нова заповед да протегнем напред китката на ръката. Полученият лазерен отпечатък беше нашият билет за голямата стая за свиждане, в която затворниците чакаха мълчаливо, седнали срещу празни столове.

В далечния край седеше Джулиан с жълта лента върху затворническите си дрехи. Като подследствен той има право да носи собствените си дрехи, но когато беше бандитски извлечен от еквадорското посолство, не му позволиха да си вземе малка чанта с лични вещи. Казаха, че дрехите му щели да пристигнат по-късно, но те мистериозно се загубиха. В продължение на 22 часа от денонощието Джулиан е затворен в „здравна служба“. Това не е затворническа болница, а място, където той може да бъде изолиран, натъпкан с лекарства и шпиониран. Шпионират го на всеки половин час, когато в отвора на вратата се появяват дебнещи очи. Наричат това „наблюдение за предотвратяване на самоубийство“.

До нас седят осъдени убийци, а по-нататък е един психически болен човек, който крещи през нощта. Това е моят „Полет над кукувичо гнездо“ каза Джулиан. Неговата „терапия“ се изразява в някоя и друга игра на „Монополи“. Единственияг му сигурен социален контакт е седмичната служба в параклиса. Свещеникът, мил човек, е станал негов приятел. Но преди дни един затворник бил нападнат в параклиса докато се пеели химните.

Когато се поздравихме, можах да усетя ребрата на Джулин. Ръцете му нямаха никакви мускули. Откакто беше затворен през април той бе отслабнал с 10-15кг. Когато за първи път го видях през май бях поразен най-много от това колко се е състарил. „Мисля, че полудявам“, каза той тогава. Отговорих му: „Не, не полудяваш. Виж как си ги уплашил, колко си силен“. Смятам, че го защищават неговият интелект, устойчивост, великолепно чувство за хумор – все качества, неизвестни на негодниците, които го клеветят. Джулиан е тежко ранен, но не е полудял.

Докато разговаряхме, Джулиан беше сложил ръка върху устата си, за да не го подслушват. Над нас имаше камери. В еквадорското посолство имахме обичай да си разменяме бележки като ги закривахме с река срещу камерите. Където и да се намира Големият брат [Вашингтон], той очевидно е уплашен.

По стените на стаята за свиждане има ентусиазирани лозунги, призоваващи затворниците да „бъдат щастливи, пълни с надежда и да се смеят много“. А по стените, надвиснали над мястото, където Джулиан може да се поразтъпче, е написан съветът да се радва на стръковете трева под краката си. Там трева няма... Все още му беше отказан лаптоп, нужен му, за да подготви позицията си против екстрадирането. Все още не можеше да се обади на своя американски адвокат или на семейството си в Австралия.

Безграничната дребнавост на Белмарш се впива в човек като лепкава пот. Ако се наклониш твърде близо до затворника, надзирател ти казва да се облегнеш назад. Ако махнеш капачето на чашата си с кафе, ти се казва да го върнеш обратно. Позволено ти е да внесеш 10 лири, за да ги похарчиш в малко кафене, държано от доброволци. “Бих искал нещо здравословно“, каза Джулиан като поглъщаше сандвич.

В другия край на стаята се караха затворник и посетителката му, вероятно семейна кавга. Един надзирател се намеси, а затворникът му каза да върви на майната си. Това беше сигнал да се появи група надзиратели, предимно едри мъже и жени с наднормено тегло, готови да се хвърлят върху затворника, да го притиснат към земята и после да го изхвърлят от помещението. В застоялия въздух тегнеше усещането за тяхното силно злорадство.

После надзирателите започнаха да крещят на нас, останалите, че е време да си ходим. Заедно с жените, децата и бабите започнах дългото пътешествие през лабиринта от запечатани зони, жълти линии и биометрични спирки в посока към главната порта. Напускайки стаята за посещения, аз погледнах назад, както правя винаги. Джулиан седеше сам, вдигнал високо стиснатия си юмрук.

(JOHN PILGER: Visiting Britain’s Political Prisoner, Consortium News)

Джон Пилджър е австралийски кинорежисьор, сценарист, журналист и обществен деятел. Получава огромна известност със своите репортажи и документални филми от различни горещи точки по света: американската война срещу Виетнам и Камбоджа, Никарагуа, Източен Тимор, Египет, Индия, Бангладеш и др.



Тагове:   Джулиан Асанж,


Гласувай:
11



1. valdor1355 - Много противоречива личност. :...
25.06.2020 01:03
Много противоречива личност. :)
Поздрави.
цитирай
2. iw69 - Повече от противоречиви са обвиненията с-у него!
25.06.2020 09:18
Асанж е австралийски програмист, журналист и интернет активист, основател на Wikileaks. Той публикува голямо количество свръхсекретни материали, касаещи шпионски скандали, корупция по високите етажи на властта, военни престъпления и тайни на дипломацията на големите държави.
През 2010 г. е обвинен от шведската прокуратура в нападение и изнасилване на 2 шведкини и то едновременно (!?), но скоро обвинението е оттеглено от "дамите" и от съда.
Смята ср, че е възможно Пентагонът да стои зад обвиненията в нападение и изнасилване, отправени за кратко срещу него с цел да се унищожи сайтът, поставящ американската армия в затруднено положение заради публикуването на поверителни документи, разобличаващи американците в престъпления.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4822564
Постинги: 2500
Коментари: 6278
Гласове: 16457
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031