Постинг
19.10.2019 14:53 -
Татковата къща
Вървя към нея, татковата къща,
Двора стар и падналият зид,
И гледам в джама, няма нищо,
Останал само старият чемшир.
Стърчи в далечината тухлена постройка, присмива се над, техните съдби. Над баба ми и дядо, заминали си недостойно,
Очаквали красиви старини.
От къщата им помен няма, стърчи на двора нужник отцелял, а старият чемшир, засях във двора си, да чакаме и мойте старини.
Д. Накова
Двора стар и падналият зид,
И гледам в джама, няма нищо,
Останал само старият чемшир.
Стърчи в далечината тухлена постройка, присмива се над, техните съдби. Над баба ми и дядо, заминали си недостойно,
Очаквали красиви старини.
От къщата им помен няма, стърчи на двора нужник отцелял, а старият чемшир, засях във двора си, да чакаме и мойте старини.
Д. Накова
Вълнообразно