●
се напи с любов,
погали с мъжка длан
две мокри врабчета,
скри под крилата им
щипка лято и късче небе,
а те жадно се сгушиха
в най-топлото обичане.
Този разкошен октомври,
пиян от поезия.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}