Прокрадващ се пламък в тъмата-
танцуващо тяло на свещ.
Разпалено нежно в зората,
изгасващо вече с копнеж.  

То вече видя какво е "Живот".
Видя ръката, която запалка държеше
и трепереща наричаше някого "идиот",
като сълзи горещи редеше.  

Изтлели мечти и напразна любов,
закани и болка от раздяла -
поредната истина за живота суров,
поредната мъка света завладяла.  

Свещта , разтреперана в мрака настъпил,
се разппака и изгасна за миг,
а последният и дъх се бе запътил
към поредната клечка кибрит.  

Много черногледо. Много ти е рано за подобна меланхолия и песимизъм. Все си мисля, че живот започнал с песимизъм, е по-вероятно да продължи със страхливост и отчаяние, отколкото със смелост и жизнерадостност.

и връстниците си по много параграфи. В теб има цяла вселена, която се е разширила главоломно. :)