по изтръпналите сенки

от бетонови колони

на безпътни магистрали

Търся

тебеширени рисунки

заспали от самотност

сънуващи мъглата на дъха ти

Търся те

в умислените статуи

сковани в чакане от вечност

съживени в твоя поглед

Чакам те

при ноевите ковчези

спасяващи розови пъпки

и стъпки от котешки лапи

Чакам те

събирам още дяволски опашки  

имам специално колие за
неоновонежната ти шия