В очите нежност се чете,
влива се в колода тайни.
Бризът морски от векове,
нашепва мисли... разни!

За палитра от любов,
взела цветовете на дъгата.
За безметежен зов,
скрит в полета на семената...

Които вятърът отнася,
за да покълнат добрините,
а на пролет със цветята,
да възкръснат и душите!