Когато ме гъделичкаха стихиите,
изхвърляха хормоните ми в смут.
Долавях вибрациите на недрата,
миг преди да са се зародили.  

Събрах си неизползваните мигове,  
но забравих вече, къде ги скрих.  
И както съм разсеяна се чудя,  
дали пък, не ги употребих?!  

Озъртам се към чуждите долапи,  
нещо мое, там дали не спотаих?
Все ми липсва нещото, но какво е?
Докато го търся, дано се разбера!