... уютна ми е есента, 
и, скрит в килерчето на мама, 
открехнал прашните врата, 
ѝ виждам жълтата пижама, 
на пръсти в моя сън върви 
и носи ми водица в стомна, 
дъхти на билки, на треви, 
чиито имена не помня, 
и ставам същото момче, 
макар и толкова за кратко – 
спасило есенно щурче 
в кутийката кибрит на татко, 
а пощальонът с кожен сак 
му дава вчерашния вестник, 
и дремещият котарак 
на двора припечето мести, 
а вечер печката бумти 
и скърца зимната бурия, 
сълза в очите ми люти, 
и няма как да я отрия, 
невям безстрашното момче
е вече зрителна измама?...

Спасено есенно щурче 
в дълбокия килер на мама.

14 ноемврий 2017 г.
гр. София, 7, 00 ч.