Постинг
10.04.2017 15:39 -
нелогично
Нелогично
В река без бряг потъват световете,
Изградили в себе си плен от суета.
Невзрачна истина се вплита в редовете,
На някаква изстрадана душа.
Иронията в думи се оглежда
И търси отражение под своя небосвод.
Изгрява чудото след всеки порив,
На изтъкан от болка благослов.
В предание пресичат се миражи,
Не могат чувствата да отстоят,
На чуждата и емоционална логика,
Че трябва да съществува, нейде път.
По който слепият намира себе си,
В невидим блян на очаквана реалност.
Въздишка се отронва, миг на илюзия,
Огледала се в цвят на потъпкана младост.