Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09 20:20 - Един ден от Живота на Село...
Автор: vesever Категория: Лични дневници   
Прочетен: 767 Коментари: 16 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Това е едно мое весело творение, сбрало емоциите ми от един слънчев, ведър ден. Днешния. 
......................................................

Рано, рано, отзарана
Осъмнахме на село без вода…
Изненада бе голяма -
Авария се случила в нощта!

И хукна всичко живо към площада,
Там чиста изворна вода тече,
Чешма чудесна имаме, голяма,
Спасява често нашето селце

Налях и аз водица ледена и прясна,
Денят сияе топъл, лято е все още!
И слънцето погали ме прекрасно,
Косите ми ветрецът палаво  разроши!

Усмихната към вкъщи се завтекох,
Как замечтах си за крила,
Че с тях да литна тихо, леко
По-бърза да съм към дома…

Съседка срещнах, пътьом от мегдана
В модерна, бяла, лъскава кола,
С приятеля си влюбените двама
На ресторант са тръгнали, или  на спа…

Съселяните по дворовете на припек -
Кой копа си градинката, кой се пече
Загледах ги и се замислих мигом:
Ех, как животът бързо-бързо си тече…

Децата как порастват, сбъдвайки мечти,
За щастието им се моля всеки ден!
Красивата ми щерка влюбена лети
Синът ми мил на футбола е в „плен”…

Приятели ме често навестяват
Да видят с работата как се справям…
На приказка, и сладко ги гощавам,
А сетне хуквам по задачи здраво…

На строежа пушек яко вдигам
Ден след ден прилежно  си кова
И като малка волна чучулига
Припявам вдъхновено от душа…

А сетне в кухничката скачам
Да сготвя, да ошетам сръчно,
Че с много шеметни задачи
При мене нивга не е скучно!

Градинката ме чака, иде есен
И пак ще прекопая я с любов и грижа
Реколта ще роди ми тя чудесна
Пак иде лято ...как годините се нижат…

Да бъдем всички здрави, вдъхновени,
В живота си добро да сътворяваме,
Да греят и душите ни засмени
Като слънца над мрака да изгряваме!

Защото кратък е животът на Земята
Да не пропускаме ни миг един,
И нека с бодра сила и любов в сърцата
Рай чуден, светъл да си сътворим!




Гласувай:
16
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. planinitenabulgaria - Стихо на един чист човек...
14.09 20:37
За да бълбука още по-силно поетичното кладенче, то трябва да се зарежда с красота, сили и вдъхновение от природата. Видяното после се трансформира от хората, надарени с талант в поезия, музика.
Красотата е навсякъде около нас. Щастливи са тези, които могат да я открият и да й се насладят.
цитирай
2. vesever - Коста, благодаря ти! Определ...
14.09 20:55
Коста, благодаря ти!
Определено, природата вдъхновява, при това силно и трайно!
Голяма енергия ми дава, и няма нищо невъзможно...
Обичам така да живея, с вдъхновение и сила!
Поздрави!
цитирай
3. troia - Веси,
15.09 21:12
твоето стихотворение си е направо приказка за тих и спокоен живот. За някои хора това е лукс. Пожелавам ти все така да ти е красиво, весело, палаво и спокойно.:))
Поздрави!
цитирай
4. vesever - Кати, благодаря ти! Така си е, пр...
16.09 13:30
Кати, благодаря ти! Така си е, привилегирована съм да живея на такова място с такива преживявания и емоции... ;)
Поздрави и от мен!
цитирай
5. nedovolen - "Един ден от Живота на Село. . . ...
16.09 14:43
"Един ден от Живота на Село..." е повече от сто години в града!
:)))
цитирай
6. vesever - Така си е, определено! Тук прежи...
16.09 14:45
Така си е, определено! Тук преживяванията са толкова весели и слънчеви и зареждащи ...
Е, тъкмо се каня да се качвам на строежа, днес се омързеливих леко...спах до обяд )))
Поздрави!
цитирай
7. hel - Този ден е по-истински от един гр...
16.09 19:14
Този ден е по-истински от един градски!
Поздрави, Веси!
цитирай
8. vesever - Елена, така е, и аз винаги съм оби...
16.09 19:41
Елена, така е, и аз винаги съм обичала естественото, природата, а изкуственият свят, в който често хората са принудени да живеят, никога не ме е привличал...
В град не бих живяла повече, след като имам всички тези съкровища на село....
Поздрави!
цитирай
9. donchevav - Еха, почти като у класика - нищо не ...
16.09 21:50
Еха, почти като у класика - нищо не липсва! Мила Веси, познавам тези чувства, не ми е чужда позитивната ти емоция, насладата от всеки преживян в хармония миг, поривът към добротворство - малките провинциални градчета имат същия селски начин на живот. Но си мисля, че ние с тебе по нещо се отличаваме от повечето хора на село - умеем да се борим с рутината. В моите представи срастването с бита и ежедневните проблеми е почти физическа смърт. Ти умееш да се слееш с обстановката, но и да я погледнеш отстрани - и да й се насладиш; можеш да избираш кога, къде и колко да работиш и как да почиваш. Сама определяш съдържанието, задаваш ритъма. Откъсваш се с лекота от обичайната среда и преминаваш в друга - и когато се върнеш, се усещаш заредена, закопняла за действие. Някой ще каже, че е въпрос на възможности - и ще е прав, но не толкова в смисъл на парични средства, колкото на способност да се превъплъщаваш в различни социални роли, и на динамичен стереотип, който не ти позволява да останеш при рутината и да се превърнеш в заключеник на самия себе си. Мисля, че ти спокойно можеш да бъдеш и селянин, и гражданин на света, не ти е проблем. Затова се радваш на всеки изживян миг - гледаш го през очите на интелигентно, модерно и одухотворено същество. Бъди здрава и запази тази заразяваща виталност - пример си за жизнелюбие и устойчивост! Прегръдка!
цитирай
10. vesever - Йе, Вени, така точно си описала в...
16.09 22:59
Йе, Вени, така точно си описала всичко, невероятно )))
Знаеш ли, хрумвало ми е да направя забавно мини-филмче, на забързан каданс, не знам доколко ще успея да опиша с думи това, което ми е в главата, имам много такива дни, които ми се иска да могат да се видят в картини...точно, бих нарекла филмчето: Живот без рутина"...или по-добре, "Как да превърнем рутината в забавление...
В първите кадри съм по пижама и изпращам децата на училище, следващите кадри, в работно облекло, в разгара на строителните дейности, сетне хвърлям работното облекло, слагам рокличка и бягам за града, връщайки се слагам забрадката и се потапям в градината, а вечерта с пеньоара и тигана вкъщи, сетне и с метлата, обикновено чистя нощем, ако през деня не остане време, и накрая, за по-весело, представи си, с метлата как излитам...над планината и реката, ей такова филмче ми се иска да направя, само ми трябва кадърен оператор ))
Прегръдка и от мен, Вени!
цитирай
11. zax - https://youtu.be/ew204Vi5EvQ
17.09 22:29
https://youtu/ew204Vi5EvQ
цитирай
12. vesever - О, много любимо, Заксън!
17.09 22:33
О, много любимо, Заксън!
цитирай
13. emi1ts - Поздрави Веси!
18.09 10:38
Освен ,че е весело,слънчево и ведро е и вдъхновяващо- бягство от всекидневието и рутината.Всеки ден и миг от живота са уникални !Наистина животът е:" Защото кратък е животът на Земята
Да не пропускаме ни миг един,
И нека с бодра сила и любов в сърцата
Рай чуден, светъл да си сътворим!"-напълно подкрепям този прекрасен финал на твоето стихотворение".С пожелание за цветни септемврийски дни и много вдъхновение Веси!
цитирай
14. vesever - Еми, благодаря ти! Слънчево да ти ...
18.09 10:43
Еми, благодаря ти!
Слънчево да ти е, при мен сякаш още е лято...дано има още топли дни!
Вдъхнових се да преведа текста на Federkleid, много обичам да превеждам поезия, по-късно ще ти пиша, когато съм готова.
Поздрави!
цитирай
15. emi1ts - Благодаря ти Веси
18.09 14:00
за прекрасните преводи при мен!Пожелавам ти лека работа и успешна седмица!Поздрави!
цитирай
16. vesever - И аз ти благодаря за вдъхновението, ...
18.09 14:16
И аз ти благодаря за вдъхновението, Еми!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vesever
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1350123
Постинги: 743
Коментари: 8969
Гласове: 9511
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол