Постинг
22.08.2018 20:20 -
Живата Магия на Източните Родопи - 3
Автор: vesever
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3090 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 22.08.2018 20:28
Прочетен: 3090 Коментари: 13 Гласове:
17
Последна промяна: 22.08.2018 20:28
Днес ще ви покажа светилището при село Дъждовница и пещерата Утробата.
Това са скалните гъби при Дъждовница. Толкова реалистични!
Малки прегърнати Пазители...
Скални ниши, или долапчета. Как са ги издълбавали на такава височина, за мен това не са били обикновени хора...
Още Пазители, вляво, Майка и Син, поне на мен така ми изглеждат...
Още едно конче и до него гушнато малко създание....
Катерихме се по един невроятен рид със сипей, аз не се бях качвала по такива места, беше уникално ...като диви козлета...А отгоре е надвиснала Гъбата...
Вече сме горе, оттук виждаме терасовидните части на светилището.
Ето Гъбата в цялото й величие.
Поемаме към пещера Утробата, пътят е вълнуващ, изкачваме се към село Костиево.
Малка цветна градинка в селото...
От Костиево вземаме микробус, съвсем случайно се оказва, че пътува по това време, и стигаме в село Голяма Бара. Това конче чака пътник от микробуса, един възрастен човек, когото Коста познава от предишни идвания тук. Ще го качи до с. Илинянци, където живее и където за него и още двама възрастни хора се е грижела дъщеря му Фикрет, ала в последствие се омъжила за белгиец и сега братовчед й и жена му живеят в нейната къща и се грижат за възрастните си роднини. Ние поемаме по същия маршрут, към Илинянци, ала без кончета, а с кракомобилите си.
Река Голяма Бара.
Стара чешма с надпис на арабски.
Къща от Голяма Бара, запазена в оригинал...
По тези места на всяка крачка има чешми. За турците е така, където намерят извор, строят чешма.
Градина, която ме впечатли, на жена от с. Илинянци.
Ето и къщата...
и стопанката...
А това е къщата на Фикрет.
Поемаме към пещера Утробата. Отново скална гъба, невероятно реалистична.
Един страшен Пазител на Утробата....
Ето и самата пещера отстрани, по нищо не личи, че е Утроба....до момента, в който човек влезе...
Явно има нужда от още Пазители...тези са вдясно от пещерата.
Изкачваме се към входа й. Оригиналната дървена стълба била счупена от "тежка дама"...затова са сложили метална.
И ето пещерата Утробата.
Това е дъното й.
И изглед навън...
В мистичния заслон в близост до Утробата. Защо мистичен ли- ами защото се крие. Слизайки отгоре към пещерата, покривът му се вижда, а излизайки от пещерата, няма помен от него, но с малко упорство го намираме...
Това също е една от любимите ми фотографии,
Поемаме от Утробата към хижата. Срещаме братовчеда на Фикрет, който се прибира с кончето си.
Това е родов символ, но и самият той не знае какво точно означава, обясни, че се предава през поколенията...
Тук виждаме една прекрасна двойка. За мен това са слонове. Вдясно е слоницата, а вляво е по-скоро мамут, който държи букет от зеленина в хобота си. Смятам, че се кани да го подари на любимата си слоница ...
Когато за пръв път видях фотографии със скални долапчета в постинг на Коста, ми се прииска да мога да видя такива долапчета на живо и не само да ги видя, но и да ги докосна. Обаче са все на високо и недостижими....а тази скала се е търкулнала по пътя през гората...вероятно заради мен, за да мога да докосна долапчетата...
Това е всичко за днес, утре продължаваме с още светилища и върхове....
Това са скалните гъби при Дъждовница. Толкова реалистични!
Малки прегърнати Пазители...
Скални ниши, или долапчета. Как са ги издълбавали на такава височина, за мен това не са били обикновени хора...
Още Пазители, вляво, Майка и Син, поне на мен така ми изглеждат...
Още едно конче и до него гушнато малко създание....
Катерихме се по един невроятен рид със сипей, аз не се бях качвала по такива места, беше уникално ...като диви козлета...А отгоре е надвиснала Гъбата...
Вече сме горе, оттук виждаме терасовидните части на светилището.
Ето Гъбата в цялото й величие.
Поемаме към пещера Утробата, пътят е вълнуващ, изкачваме се към село Костиево.
Малка цветна градинка в селото...
От Костиево вземаме микробус, съвсем случайно се оказва, че пътува по това време, и стигаме в село Голяма Бара. Това конче чака пътник от микробуса, един възрастен човек, когото Коста познава от предишни идвания тук. Ще го качи до с. Илинянци, където живее и където за него и още двама възрастни хора се е грижела дъщеря му Фикрет, ала в последствие се омъжила за белгиец и сега братовчед й и жена му живеят в нейната къща и се грижат за възрастните си роднини. Ние поемаме по същия маршрут, към Илинянци, ала без кончета, а с кракомобилите си.
Река Голяма Бара.
Стара чешма с надпис на арабски.
Къща от Голяма Бара, запазена в оригинал...
По тези места на всяка крачка има чешми. За турците е така, където намерят извор, строят чешма.
Градина, която ме впечатли, на жена от с. Илинянци.
Ето и къщата...
и стопанката...
А това е къщата на Фикрет.
Поемаме към пещера Утробата. Отново скална гъба, невероятно реалистична.
Един страшен Пазител на Утробата....
Ето и самата пещера отстрани, по нищо не личи, че е Утроба....до момента, в който човек влезе...
Явно има нужда от още Пазители...тези са вдясно от пещерата.
Изкачваме се към входа й. Оригиналната дървена стълба била счупена от "тежка дама"...затова са сложили метална.
И ето пещерата Утробата.
Това е дъното й.
И изглед навън...
В мистичния заслон в близост до Утробата. Защо мистичен ли- ами защото се крие. Слизайки отгоре към пещерата, покривът му се вижда, а излизайки от пещерата, няма помен от него, но с малко упорство го намираме...
Това също е една от любимите ми фотографии,
Поемаме от Утробата към хижата. Срещаме братовчеда на Фикрет, който се прибира с кончето си.
Това е родов символ, но и самият той не знае какво точно означава, обясни, че се предава през поколенията...
Тук виждаме една прекрасна двойка. За мен това са слонове. Вдясно е слоницата, а вляво е по-скоро мамут, който държи букет от зеленина в хобота си. Смятам, че се кани да го подари на любимата си слоница ...
Когато за пръв път видях фотографии със скални долапчета в постинг на Коста, ми се прииска да мога да видя такива долапчета на живо и не само да ги видя, но и да ги докосна. Обаче са все на високо и недостижими....а тази скала се е търкулнала по пътя през гората...вероятно заради мен, за да мога да докосна долапчетата...
Това е всичко за днес, утре продължаваме с още светилища и върхове....
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
planinitenabulgaria -
Пожелавам ти да отидеш пак на тракийското светилище до с. Дъждовница.
22.08.2018 21:10
22.08.2018 21:10
То е едно от най-големите по Родопите, разположено е между долината на р. Боровица и шосето от Комунига към Кърджали. Може и без кола, резервира се по интернет стая в хотел Боровица. Маршрутите, които могат да се предприемат от "хотела" от двете страни на река Боровица и на изток към светилището до с. Дъждовница са поне 20.
Убеден съм, щом толкова силно впечатление ти направи този край, ще отидеш пак. Малко по-на изток какви нови светове се разкриват по долината на р. Арда, че и по притоците й, реките Върбица и Крумовградска! Свети места и природни красоти.
цитирайУбеден съм, щом толкова силно впечатление ти направи този край, ще отидеш пак. Малко по-на изток какви нови светове се разкриват по долината на р. Арда, че и по притоците й, реките Върбица и Крумовградска! Свети места и природни красоти.
Коста, непременно искам да отида и да видя и останалите светилища...
цитирайOnlooker, и аз ти благодаря, че намина!
Приятна вечер!
цитирайПриятна вечер!
Много видях и много научих, Веси!
Благодаря за прекрасната разходка!
Очаквам още снимки от вълшебния свят на Родопите.
Бодрост и хубави дни ти пожелавам!
цитирайБлагодаря за прекрасната разходка!
Очаквам още снимки от вълшебния свят на Родопите.
Бодрост и хубави дни ти пожелавам!
Ели, до края на седмицата ще има още постинги за Родопите...вече изпитвам носталгия за там ...иска ми се още много да видя!
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
и винаги ще има какво още да се види.
Пожелавам ти още щастливи пътешествия из Родопите, Веси...
С благодарност.
Моите поздравления !
цитирайПожелавам ти още щастливи пътешествия из Родопите, Веси...
С благодарност.
Моите поздравления !
...от други светове...Това са Родопите...
Поздравления за прекрасната разходка, която правим заедно с теб!
цитирайПоздравления за прекрасната разходка, която правим заедно с теб!
Таня, и аз ти благодаря за добрите думи!
Наистина има още много да се види, това пътуван само за загрявка, за опознаване на някои от светилищата, а колко още много има...
Поздравявам те и аз и дай Боже още много красоти да видим!
цитирайНаистина има още много да се види, това пътуван само за загрявка, за опознаване на някои от светилищата, а колко още много има...
Поздравявам те и аз и дай Боже още много красоти да видим!
Привет, Димитър!
Мистично е, величествено, наистина!
Радвам се, че ти е харесала разходката из Родопите, благодаря ти, че намина!
Поздрави!
цитирайМистично е, величествено, наистина!
Радвам се, че ти е харесала разходката из Родопите, благодаря ти, че намина!
Поздрави!
Уникални снимки и хубава разходка!
Ще ми бъде интересно ако споделите - тук или при Коста, каква е енергетиката на светилищата.
цитирайЩе ми бъде интересно ако споделите - тук или при Коста, каква е енергетиката на светилищата.
Привет, Уондър!
На светилищата се чувстваш като птица и ти се иска да полетиш... величествени гледки и места...не знам какво повече да кажа.
Поздрави!
цитирайНа светилищата се чувстваш като птица и ти се иска да полетиш... величествени гледки и места...не знам какво повече да кажа.
Поздрави!
Веси, много съм впечатлена от публикациите ти. Приличат ми на филмова документална поредица за природата, историята и селския бит в Родопите. Всяка снимка говори толкова много. Всичко е уникално.
Благодаря ти за интересната разходка и ти пожелавам още много такива.:)
цитирайБлагодаря ти за интересната разходка и ти пожелавам още много такива.:)
Кати, привет!
Наистина е впечатляващо, и всичко тук говори, дори скалите...
Дай Боже още такива пътувания!
цитирайНаистина е впечатляващо, и всичко тук говори, дори скалите...
Дай Боже още такива пътувания!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.