Постинг
20.08.2018 20:20 -
Живата Магия на Източните Родопи - 1
Тази седмица за приятелите си от блога ще представя няколко постинга с фотографии и описания от невероятното ми пътуване до някои древнотракийски светилища из Източните Родопи.
Не съм сигурна, че това, което видях, може да бъде достатъчно силно описано с картини или думи, но ще опитам.
Постингите си ги посвещавам на изключителния Човек-Планинар, Коста, познат вам от блога под името planinitenabulgaria, който ни беше планински водач.
Впечатли ме, че Коста познава всеки камък из планините, всяко скално светилище, всяка пътека, река, селце, махала, долина, рид, връх, както и хората, които живеят по тези места, сякаш е част от всичко тук. Другото, което ме впечтли е, че се движи из планината, сякаш гравитацията не важи за него.
Видяхме внушителни светилища, докоснахме се до простора и величието на Планината, запознахме се с невероятни хора от селцата и махалите на Източните Родопи, с които имах възможност да общувам, макар и за кратко. Те са толкова естествени, трудолюбиви, гостоприемни, изработват всичко нужно за живота си със собствените си ръце. След досега си с тях си дадох сметка колко много излишни неща има в света на съвременния модерен човек, и колко много суета.
А при тях няма нищо излишно, само необходимото за живота.
Дадох си сметка също колко много съвременният човек е изгубил от липсата на връзката с планината и земята.
Днес ще ви покажа фотографии от три светилища: Беланташ, Пармаклъ Кая, в който се намира и пещерата малката Утроба, и светилището при село Женда.
Започвам с църквата Свети Кръст, намираща се в подножието на Беланташ.
Това е лековитото Дърво. Хората оставят тук монети или написани на лист хартия желания и молитви. Аз го нарекох в мислите си Мъдрото дърво. Защото ми прилича на мъдрец.
Моята почит към две мъдри глави, една на Човек и една на Дърво...
А тук виждаме две дървета, прегърнати...едното е мъдрото Дърво, другото е усмихнатото Дърво в женско тяло.
При това пътуване се убедих, че скалите са живи същества. Отвсякъде ни гледаха различни същества, фигури на хора или животни. Ако някой не вярва, ще има възможност да се убеди от много от фотографиите ми, така както и аз се убедих преди време, гледайки фотографиите на Коста.
Но да видиш всичко това на живо е несравнимо!
Ето Пазителя на Беланташ. Според мен всяко светилище има Пазител, дали човек или животно или някакво друго мистично същество...
Поглед от Беланташ към Планината
На всяко светилище има кладенчета, предимно кръгли,
Но ето и правоъгълно кладенче...
Видяхме и няколко по-големи водоеми, някои наподобяваха форма на сърце...
Скалите са като изваяни от скулптор...
Поглед към река Сушица. В далечината е махала Врата.
Тук една съвременна трачка в опит да се слее със скалите...(Коста ни разказа, че траките са били ниски на ръст, към 150 санта....а аз съм 158, значи мога да се впиша...)
Още един Пазител на Беланташ.
Ето го и в близък план.
Слизаме от Беланташ и поемаме към Пармаклъ Кая. По пътя срещаме малък скален параклис...
Ето ни на Пармаклъ Кая. Това са първите скални долапчета, които видях на живо.Отдавна исках да ги видя, не само от фотографии...
Гнездо на черен щъркел.
Коста е в готовност за една тайна операция. След малко ще стане явна.
Заобикаляйки отдолу, влизаме в пещерата малката Утроба...осъществява се био епилиране, за да се освободи входът от подраст...
Ето пещерата, приличаща на вулва. Много симпатично и уютно местенце, а вътре имаше прилепи, накачени по тавана..
Гущерообрано създание пази пещерата отгоре....
Пътьом се отбиваме при Сали, приятел на Коста, до село Паничково, да пием по кафе.
Потегляме към светилището на Женда.
Ето Пазителката му, жена с буйни дълги коси и високо чело...
За да не е сама, има още двама Пазители, гущерообразни, наподобяващши някакви древни същества..
Скалната гъба на светилището. Отгоре се вижда малка, а заставайки под нея, човек се чувства като мравчица.
По залез слънце....не само Планината свети, но и Планинарите...
Това е всичко за днес, а утре ще ви покажа още 2-3 светилища.
Не съм сигурна, че това, което видях, може да бъде достатъчно силно описано с картини или думи, но ще опитам.
Постингите си ги посвещавам на изключителния Човек-Планинар, Коста, познат вам от блога под името planinitenabulgaria, който ни беше планински водач.
Впечатли ме, че Коста познава всеки камък из планините, всяко скално светилище, всяка пътека, река, селце, махала, долина, рид, връх, както и хората, които живеят по тези места, сякаш е част от всичко тук. Другото, което ме впечтли е, че се движи из планината, сякаш гравитацията не важи за него.
Видяхме внушителни светилища, докоснахме се до простора и величието на Планината, запознахме се с невероятни хора от селцата и махалите на Източните Родопи, с които имах възможност да общувам, макар и за кратко. Те са толкова естествени, трудолюбиви, гостоприемни, изработват всичко нужно за живота си със собствените си ръце. След досега си с тях си дадох сметка колко много излишни неща има в света на съвременния модерен човек, и колко много суета.
А при тях няма нищо излишно, само необходимото за живота.
Дадох си сметка също колко много съвременният човек е изгубил от липсата на връзката с планината и земята.
Днес ще ви покажа фотографии от три светилища: Беланташ, Пармаклъ Кая, в който се намира и пещерата малката Утроба, и светилището при село Женда.
Започвам с църквата Свети Кръст, намираща се в подножието на Беланташ.
Това е лековитото Дърво. Хората оставят тук монети или написани на лист хартия желания и молитви. Аз го нарекох в мислите си Мъдрото дърво. Защото ми прилича на мъдрец.
Моята почит към две мъдри глави, една на Човек и една на Дърво...
А тук виждаме две дървета, прегърнати...едното е мъдрото Дърво, другото е усмихнатото Дърво в женско тяло.
При това пътуване се убедих, че скалите са живи същества. Отвсякъде ни гледаха различни същества, фигури на хора или животни. Ако някой не вярва, ще има възможност да се убеди от много от фотографиите ми, така както и аз се убедих преди време, гледайки фотографиите на Коста.
Но да видиш всичко това на живо е несравнимо!
Ето Пазителя на Беланташ. Според мен всяко светилище има Пазител, дали човек или животно или някакво друго мистично същество...
Поглед от Беланташ към Планината
На всяко светилище има кладенчета, предимно кръгли,
Но ето и правоъгълно кладенче...
Видяхме и няколко по-големи водоеми, някои наподобяваха форма на сърце...
Скалите са като изваяни от скулптор...
Поглед към река Сушица. В далечината е махала Врата.
Тук една съвременна трачка в опит да се слее със скалите...(Коста ни разказа, че траките са били ниски на ръст, към 150 санта....а аз съм 158, значи мога да се впиша...)
Още един Пазител на Беланташ.
Ето го и в близък план.
Слизаме от Беланташ и поемаме към Пармаклъ Кая. По пътя срещаме малък скален параклис...
Ето ни на Пармаклъ Кая. Това са първите скални долапчета, които видях на живо.Отдавна исках да ги видя, не само от фотографии...
Гнездо на черен щъркел.
Коста е в готовност за една тайна операция. След малко ще стане явна.
Заобикаляйки отдолу, влизаме в пещерата малката Утроба...осъществява се био епилиране, за да се освободи входът от подраст...
Ето пещерата, приличаща на вулва. Много симпатично и уютно местенце, а вътре имаше прилепи, накачени по тавана..
Гущерообрано създание пази пещерата отгоре....
Пътьом се отбиваме при Сали, приятел на Коста, до село Паничково, да пием по кафе.
Потегляме към светилището на Женда.
Ето Пазителката му, жена с буйни дълги коси и високо чело...
За да не е сама, има още двама Пазители, гущерообразни, наподобяващши някакви древни същества..
Скалната гъба на светилището. Отгоре се вижда малка, а заставайки под нея, човек се чувства като мравчица.
По залез слънце....не само Планината свети, но и Планинарите...
Това е всичко за днес, а утре ще ви покажа още 2-3 светилища.
Енергетиката на древния град в картината...
43% от онкологичните заболявания се прич...
България: система за масова дезинформаци...
43% от онкологичните заболявания се прич...
България: система за масова дезинформаци...
1.
planinitenabulgaria -
Поздравление за постинга с пожелание: Догодина в Западните покрайнини!
20.08.2018 21:42
20.08.2018 21:42
Ще копирам на ДВД или на флашка моите снимки, които са с високо качество и още следващата седмица ще ги имаш, защото пътуваме за Трявна. Ползвай ги както намериш за добре.
Когато хората се откажат магиите и вълшебните заклинания и природата стане за тях извор на сила и вдъхновение, всичко ще бъде различно.
цитирайКогато хората се откажат магиите и вълшебните заклинания и природата стане за тях извор на сила и вдъхновение, всичко ще бъде различно.
Коста, благодаря ти!
Непременно искам да видя и Западните Покрайнини!
След това, евентуално Пирин, ...има толкова места, които не познавам!
Ще чакам снимките, има такива прекрасни, с които ще направя отделна компилация.
Наистина Планината променя много, и на мен доста неща ми олекнаха, явно и дава сила, и взема товарите от хората...и човек става като нов!
цитирайНепременно искам да видя и Западните Покрайнини!
След това, евентуално Пирин, ...има толкова места, които не познавам!
Ще чакам снимките, има такива прекрасни, с които ще направя отделна компилация.
Наистина Планината променя много, и на мен доста неща ми олекнаха, явно и дава сила, и взема товарите от хората...и човек става като нов!
Веси, благодаря за разходката из източните Родопи, за хубавите снимки на природни красоти, скали, пещери и свети места...
Почувствах атмосферата на живота там, запазил нравствената красота на първичното...
Богата си с всички тези усещания, които щедро ни подаряваш.
Бъди здрава и продължавай да ни радваш с подобни изяви!
Вдъхновени дни!
цитирайПочувствах атмосферата на живота там, запазил нравствената красота на първичното...
Богата си с всички тези усещания, които щедро ни подаряваш.
Бъди здрава и продължавай да ни радваш с подобни изяви!
Вдъхновени дни!
Еличка, благодаря ти!
Радвам се, че си усетила силата и красотата на тези свети места, макар и само от фотографиите...а на живо е неописуема възхита, наистина!
Аз още не мога да се адаптирам, мислено се пренасям там и искам пак да отида!
Наистина има някаква притегателна сила в Планината...
Поздрави!
цитирайРадвам се, че си усетила силата и красотата на тези свети места, макар и само от фотографиите...а на живо е неописуема възхита, наистина!
Аз още не мога да се адаптирам, мислено се пренасям там и искам пак да отида!
Наистина има някаква притегателна сила в Планината...
Поздрави!
Небето звездно търси самота,
в красотата на скалите отразено.
Реките се стремят към празнота,
но минават и през камъка почтено.
Вятър търси лудо висотата,
но сред канарите ниско там припява.
Огън жертва всичко в пустотата,
но планински рид без стон го примирява.
Човек вечно търсещ красотата,
кланя се пред истукан от Планината!
Така написах за скалите на източните Родопи като опит да споделя вдъхновените мисли и емоции след прехода, следвайки летящия в свои води Коста, на който благодарим за предизвикателството, и разбира се и на неуморимо вдъхновената Веси :-).
Направихме пет дневни преходи със 8 до 10 часа планинарско темпо по пресечени местности с десетки и стотици метри денивелация…, и така непреклонно както планината към човешките суети… :-), за да се видят на куп толкова хилядолетни красоти…
Бихме останали на всяко Място неопределено дълго в опит да си „поговорим“ с Него, и хората обитаващи го, но аз успях да „открадна“ незабравими споделяния с величествената Родопа. Положителните ми асоциации са мириади много, но единственото споделено и от планината припомняне бе, че тя не споделя много с хора тичащи из нея, за да я коментират и снимат заради туристическия си график… Тя има свое време и график и начини за споделяне с хората, а и своя неизмерима съпричастност към всичко което приютява…
Коста е прав че трябва да се върнем там сами и в свое време да потърсим прости отговори на сложните въпроси от привичното ни модерно битие, които планината и хората живеещи там винаги са знаели и никой не може да ги накара да забравят… Също както нито стихиите, нито времето могат да заличат светилищата и ритуалните пътища на траките, и мистериите им отпреди хиляди години, и нито великите римляни, които са ги натрошили за да направят свои пътища, за поредния опит да „завоюват и подчинят света“, но пак размити от историята и природата…
П.П. А моите снимки и впечатления се надявам да извоювам време да споделя, но само абстрактно… Защото споделянето и разбирането не винаги има общо с разказването и „познанието“ :-)
цитирайв красотата на скалите отразено.
Реките се стремят към празнота,
но минават и през камъка почтено.
Вятър търси лудо висотата,
но сред канарите ниско там припява.
Огън жертва всичко в пустотата,
но планински рид без стон го примирява.
Човек вечно търсещ красотата,
кланя се пред истукан от Планината!
Така написах за скалите на източните Родопи като опит да споделя вдъхновените мисли и емоции след прехода, следвайки летящия в свои води Коста, на който благодарим за предизвикателството, и разбира се и на неуморимо вдъхновената Веси :-).
Направихме пет дневни преходи със 8 до 10 часа планинарско темпо по пресечени местности с десетки и стотици метри денивелация…, и така непреклонно както планината към човешките суети… :-), за да се видят на куп толкова хилядолетни красоти…
Бихме останали на всяко Място неопределено дълго в опит да си „поговорим“ с Него, и хората обитаващи го, но аз успях да „открадна“ незабравими споделяния с величествената Родопа. Положителните ми асоциации са мириади много, но единственото споделено и от планината припомняне бе, че тя не споделя много с хора тичащи из нея, за да я коментират и снимат заради туристическия си график… Тя има свое време и график и начини за споделяне с хората, а и своя неизмерима съпричастност към всичко което приютява…
Коста е прав че трябва да се върнем там сами и в свое време да потърсим прости отговори на сложните въпроси от привичното ни модерно битие, които планината и хората живеещи там винаги са знаели и никой не може да ги накара да забравят… Също както нито стихиите, нито времето могат да заличат светилищата и ритуалните пътища на траките, и мистериите им отпреди хиляди години, и нито великите римляни, които са ги натрошили за да направят свои пътища, за поредния опит да „завоюват и подчинят света“, но пак размити от историята и природата…
П.П. А моите снимки и впечатления се надявам да извоювам време да споделя, но само абстрактно… Защото споделянето и разбирането не винаги има общо с разказването и „познанието“ :-)
Били сте на величествени древни светилищни мегалитни комплекси. България е осеяна в изобилие от такива. Даже бих казал, че е един огромен такъв мегалитен комплекс. Черния дроб на планетата.
На снимките на всяка крачка личи Божественото. На някои явно се открояват пирамидални структури.
На две личи и човешкото. Защо това дръвче е поникнало точно на входа на Утробата, а не метър в страни. Какво иска да ни каже.
Бай ти Коста, въпреки доброто си намерение, му е разказал играта. Не е никаква био епилация, а чисто механично рязане с трион. Което си е документирано нарушение по смисъла на Закона за горите. Като споменах закон, вече губи всякакъв смисъл, без зла мисъл.
:)))
цитирайНа снимките на всяка крачка личи Божественото. На някои явно се открояват пирамидални структури.
На две личи и човешкото. Защо това дръвче е поникнало точно на входа на Утробата, а не метър в страни. Какво иска да ни каже.
Бай ти Коста, въпреки доброто си намерение, му е разказал играта. Не е никаква био епилация, а чисто механично рязане с трион. Което си е документирано нарушение по смисъла на Закона за горите. Като споменах закон, вече губи всякакъв смисъл, без зла мисъл.
:)))
Така е, Лекси, има сила и вдъхновение в Планината, неслучайно светилищата са на най-високите места, в стремеж към Божественото.
Аз непременно бих отишла пак, и бих обиколила още много места по нашите планини...
цитирайАз непременно бих отишла пак, и бих обиколила още много места по нашите планини...
Недоволен, това е друг свят наистина, далеч от нормалното човешко ежедневие...
да се събудиш сутрин и да видиш насреща си надвисналите слънчеви скали и светилища с хилядолетна история, това величие е несравнимо.
За прочистването от подраст на тези места би трябвало да отговарят кметовете, както за почистване на самите светилища, за да осигурят достъп до тях,така и на пътеките през планината до светилищата.
Обаче кметовете споделиха, че не им отпускат пари....затова ето че Коста е намерил начин и почиства които места може.
Дай Боже повече хора да идват и да се любуват на красотите на Планината, макар че повечето хора не обичат да ходят по диви кози пътечки с риск да се изподраскат от храстите, а им е по-удобно с колата по шосето...
ако обаче се направи нужното за безпроблемното придвижване из планината, повече хора биха тръгнали, предполагам...
цитирайда се събудиш сутрин и да видиш насреща си надвисналите слънчеви скали и светилища с хилядолетна история, това величие е несравнимо.
За прочистването от подраст на тези места би трябвало да отговарят кметовете, както за почистване на самите светилища, за да осигурят достъп до тях,така и на пътеките през планината до светилищата.
Обаче кметовете споделиха, че не им отпускат пари....затова ето че Коста е намерил начин и почиства които места може.
Дай Боже повече хора да идват и да се любуват на красотите на Планината, макар че повечето хора не обичат да ходят по диви кози пътечки с риск да се изподраскат от храстите, а им е по-удобно с колата по шосето...
ако обаче се направи нужното за безпроблемното придвижване из планината, повече хора биха тръгнали, предполагам...
В колата или при необходимост в раницата ми понякога си нося клонорез, трион и лозарска ножица. С тях почистих десетки оброци по Западна България, някои от които поместих в блога си. Оброците по Западна България, която включва и Западните покрайнини са друго мое хоби, за тях полагам грижи. Те са по местата, където някога е имало големи манастири по този край, напр. по цялата планина Манастирище, наречена така, защото в миналото е била християнски култов център.
Ще ги взема със себе си някога, ще планирам да остана два дни на Студеното дере и ще прочистя пътеката от с. Дъждовница до с. Илинянци.
Тази пътека е важна, защото осигурява достъп горе до оригиналната пътека на траките, по която те са достигали светилищата си. На всеки връх на скалите, надвесен над долината има нещо правено от траките. Веднаж достигнал билото на този рид, туристът може да се отправи към други, много интересни места, въвеждам таг, село Божак.
цитирайЩе ги взема със себе си някога, ще планирам да остана два дни на Студеното дере и ще прочистя пътеката от с. Дъждовница до с. Илинянци.
Тази пътека е важна, защото осигурява достъп горе до оригиналната пътека на траките, по която те са достигали светилищата си. На всеки връх на скалите, надвесен над долината има нещо правено от траките. Веднаж достигнал билото на този рид, туристът може да се отправи към други, много интересни места, въвеждам таг, село Божак.
Точно това си мислех и аз днес, че могат да се прочистят и пътеките, за да не се затрудняват туристите. Бих участвала в прочистването и аз.
цитирайС удоволствие и голямо вълнение чета и вървя мислено
по вашите стъпки...
Били сте в едно друго измерение, толкова близо
до неизчерпаемата сила и величие на природата...
Радвам ви се от сърце и пожелавам да имате още много
такива прекрасни преживявания !
цитирайпо вашите стъпки...
Били сте в едно друго измерение, толкова близо
до неизчерпаемата сила и величие на природата...
Радвам ви се от сърце и пожелавам да имате още много
такива прекрасни преживявания !
Таня, абсолютно, друго измерение е, и аз се убедих!
Благодаря ти!
Дай Боже още възможности за пътувания по Планините...
цитирайБлагодаря ти!
Дай Боже още възможности за пътувания по Планините...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.