Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2018 00:41 - За съдбата на Езерата
Автор: lililota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3348 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 22.03.2019 13:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Майка ми е родена в долината под Рилския манастир и последните 20 години от живота си прекарвам между София и градчето, обявено през 2013 г. за най-зелен малък град в България, а после станало печално известно с измамника Спас. Седемте рилски езера са ми на хвърлей разстояние, но улисана в дребни житейски дела, доскоро само веднъж се бях опитала да стигна до тях. Тръгнахме с приятели пеша от Сапарева баня в един горещ септемврийски ден и стигнахме до старата хижа късно вечерта, изплезили езици. На следващата сутрин навън бушуваше снежна виелица и набързо ни прати да си слизаме по живо, по здраво. Беше много преди да се заговори за лифт. Може би точно заради липсата ми на емоционална свързаност с това място, когато започнаха драмите за лифта, не се почувствах съпричастна. Но… хората, които протестираха за Рила, протестираха и за толкова любимото ми Иракли. Обикнах ги още когато ги видях. Тази духовна връзка между хора със сходни ценности, която е толкова по-силна, колкото по-високи са ценностите… ще си спестя обясненията.

Ще си спестя обясненията и за вътрешния глас, който понякога ясно дава насоки, че е време нещо да бъде свършено. Щеше ми се да се появява по-често обаче, а не веднъж на месец, а понякога и на година image Но ето, преди две седмици, след като научих за похода на християните от Велико Търново до Рилския манастир през Езерата, в мен се появи дълбоката вътрешна убеденост, че искам да организирам подписка за човешките права на последователите на Фалун Гонг в Китай, потъпквани безмилостно от комунистическия режим вече 20 години, именно на едно от тези две свети места – Рилския манастир или Седемте Рилски езера. Обстоятелствата ни заведоха на Езерата.

На 4 август, събота, имаше сериозна опашка за лифта и тя доста поизнервяше хората. Някои решаваха да не чакат и се качваха нагоре с джиповете на местните. Те в началото ни гледаха като извънземни, и то напълно изкукали извънземни, но после усмивките и търпението ни смекчиха сърцата им до степен да ни покажат старата туристическа пътека до Езерата, за да „не дишаме прахоляка на пътя“. Горе… имахме твърде малко време, но то беше вълшебно. Катерихме се по един 70-градусов наклон и със супер висок адреналин си мислех колко глупаво ще бъде, ако сега, 40-годишна жена, си строша някой крак като безразсъдна тийнейджърка… Миришеше на супер дъхави билки, защото едва ли има други минаващи оттам луди, макар че по-надолу бяхме намерили една полуразложила се пластмасова бутилка.

На връщане раздадохме листовки за подписката на опашката за лифта на горната станция, а после безгрижно тичахме надолу по пътеката и ядохме малини и боровинки… пристигнали, разбрахме, че много от хората, на които сме раздали листовки, са решили да се подпишат срещу преследването на Фалун Гонг. После дойдоха хората от християнския поход и един от тях ни каза: „Това учение не е добро“, а на мен ми стана много болно, защото какво значение има дали ти мислиш едно учение за добро или не, ако последователите му са третирани като евреите по време на Холокоста и като християните от римския император Нерон… Във всеки случай след цялата акция усещането ми беше по-скоро за светлина и красота – въпреки незаконността на лифта, въпреки незаконните джипове, въпреки липсата на истинност… защото видях колко временно е това и колко по-дълговечни са тези чудни езера и цялото това наистина свято място…

А после… дойде тази снимка на момчетата с народни носии, веещи байряци в едно от езерата. Първоначално ми беше мъчно и жал… и ме досмеша, защото видях зад тези момчета да наднича с единия си мустак и с розово мускалче Бай Ганьо, а пък Бай Ганьо си е една наистина забавна персона… (освен ако не ти е министър председател, тогава вече не е смешно). После започна дискусията и в мен се заредиха разни чувства – изумление заради неразбирането на пределно ясната ситуация, гняв заради глупавите оправдания, безпомощност заради ирационалния инат и отново гняв – заради толкова често чуваното „И защо сега сте се хванали за нас, има и по-лоши…“ И отново жал – заради неосъзнаването кое е ценното в живота, вселената и всичко останало… И надежда – че след този конфликт осъзнаването може и да се случи. Нали всеки провал е и възможност? Поне според древната китайска култура е така…

Насред целия този микс от чувства в главата ми изникнаха и два цитата от „Джуан Фалун“, основната книга на Фалун Гонг:

„Докато хората често твърдят, че техните научноизследователски дейности са за подобряване условията на живот, всъщност технологичната надпревара е това, което ги движи. И в повечето случаи те са се появили едва след като хората са отхвърлили божественото и са загърбили моралните норми, целящи да осигурят въздържаност. Именно по тези причини цивилизациите от миналото многократно са се сблъсквали с унищожение.“ („За Дафа“)

„Също така казахме, че ако всеки от нас усъвършенства вътрешната си същност, изследва собствения си шиншин, за да търси причините за лошите постъпки, така че да се справи по-добре следващия път, и ако зачита първо другите, когато предприема някакво действие, човешкото общество ще стане по-добро и моралните стандарти отново ще се повишат. Духовната цивилизация също ще се подобри, както и обществената сигурност. Може би няма да има полиция. Никой няма да има нужда да бъде управляван, тъй като всеки ще се дисциплинира сам и ще търси вътре в себе си. Не бихте ли казали, че ще е чудесно? Знаете, че законите стават все по-изчерпателни и прецизни. Защо тогава има хора, които пак вършат лоши неща? Защо не спазват законите? Защото не можете да управлявате сърцата им. Когато не ги виждат, те пак ще правят лоши неща. Ако всеки усъвършенства вътрешната си същност, ще бъде съвсем различно. Няма да има нужда да гарантирате справедливост.“ (Девета лекция, „Хора с велико вродено качество“)

Бих могла да изпадна в подробности за лифта като рожба на научнотехническия прогрес и други такива, но ми се струва ненужно. Оставям връзката за който може и прояви желание да я открие.

Нямах идея какъв да бъде краят на този коментар изповед, докато не прочетох статията на моята състудентка Цветана Царева, с която тя отдава почит на братя Прошек и срутената им пивоварна на улица „Сан Стефано“. „Извинявайте, братя Прошек! И ви благодарим!“, завършва тя и аз ще си позволя да заимствам този великолепен финал.

Извинете тези младежи, мили Езера и мила Рила планина. Те не разбираха какво вършат. Простете на нас, които разбираме, но не сме събрали все още духовната сила да ви опазим. И ви благодарим, че не сте ни напуснали и вярвате в доброто в нас… и в силата ни… Ще продължаваме да опитваме!




Гласувай:
5



1. barin - Здравей, lililota. Ходя често в ...
28.11.2018 06:41
Здравей, lililota. Ходя често в планините. На Рилските езера съм бил пет пъти. Забелязвам, че откакто има лифт и джипове там е пренаселено. Иначе мястото е красиво и посещавано от много хора.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lililota
Категория: Политика
Прочетен: 475161
Постинги: 134
Коментари: 248
Гласове: 440
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031