Лека нощ на сърцето ти...

Спокойна нощ сладост...

В мрака непрогледен взирам се!

  Възраста напредва някак си сляпа,

препускащ ,,дълъг влак" странно самотно,

превъзходно, безкомпромисно, жестока!

Странен вик и пак тишина...,

а може би с надежда в рая,

скрита в приюта на слепотата ми,

като отминаващ влак на тъгата...

Наясно съм! Отдавна всичко свърши...

aip55

P.S.: С тази песен ,, Long Train running" 1975 г, през април Георги Кордов ми даде 3-та категория, като музикален артист.

ачо, ти си бил музикант?
освен това и пишеш..несравнимо..
много влюбено лято ти пожелавам..
ей, френд..

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Да така бе в миналото, но музиката
е голяма краста, не те оставя на мира.
Живец на душата, чувства, които
усещаш от най-затънтеното кътче
на аурата ти.
Стихото е за една приятелка/човек,
която за съжаление не е вече между нас.
Амин...

Мечтите никога не си отиват.
Човек мечтае докато е жив.
Дори когато завинаги заспива,
мечтае за пропуснатите дни...

И стихотворението, и музиката...
Светла памет на твоята приятелка !

..........................................
Амин!