Постинг
05.03.2017 10:39 -
Изгубените приятелства
Има нещо вълшебно в старите приятелства. Не само в тези, които сме успели да запазим, а и в изгубените. Има нещо свръхестествено във всички неизказани думи, в чувството, което предизвикват всички пропуснати мигове или по-скоро не споделени. Освен всичко е и странно.. Дали имаме право да се опитаме да влезем отново в нечий живот, от който сме се отдалечили. Дали човека, с когото искаме да се сближим ще отвори вратата си за нас и ако да, дали изобщо имаме право да влезем през нея. Ами ако отново не се справим. Нали някога нещо е развалило това приятелство. Нещо, независимо какво, се е случило. Имаме ли право да бъдем егоисти и може би дори да причиним болка на някого, за да се почувстваме добре за момент? Би ли си струвало цялото усилие, всичкото време което трябва да отделиш, наново преминаването на границата на доверието, дългите часове разговори. Дори неудобството в началото на всяко познанство. Дали би си струвало или просто е по-добре да подминем сантименталния момент,да махнем с ръка и да оставим всичко там откъдето е дошло - в миналото. Предполагам няма верен отговор, както важи за всичко , никога няма да разберем какво сме изпуснали, ако не се постараем да се получи.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 554