Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2016 20:20 - Приказката за двете сестри и Краля
Автор: vesever Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6508 Коментари: 24 Гласове:
13

Последна промяна: 19.12.2016 22:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg




image



image
   
image   image Живели някога в едно малко градче две сестри. Лина и Ния. Били неразделни, приличали си като две капки вода. Жизнерадостни и весели девойки, където и да отидели, носели ведрост и настроение.
Мечтаели за красиво бъдеще, за чудна любов.




image


image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image

           image

Девойките израствали заедно и си били обещали винаги
да си останат близки и да не се разделят.

Ала Съдбата била решила друго...
В един прекрасен слънчев ден, докато се разхождали на отсрещния хълм, в далечината се задал конник. Яздел бързо, сякаш се надпреварва с вятъра. Доближил девойките. Огледал ги внимателно, преценявайки не само външния им вид, но и душевността им. Погледът му се задържал върху Ния. Не можел да откъсне очи от нея. Не само, че била красива, но и усетил в нея царствената природа. Била родена за кралица. За неговата Кралица. Слязъл от коня си и се доближил до момичето. Хванал ръката й и със суров глас изрекъл:

-Девойко, ще ме удостоиш и с честта да бъдеш моя Кралица?
Смутена, Ния плахо попитала:
- Но кой сте Вие, господине, никога не съм Ви виждала по нашите земи?!
- Аз съм Крал Валдор. Кралството ми е далеч оттук. Владея прекрасни земи, имам велика войска, никой не може да се мери със силата ми.
-А аз съм обикновена девойка, защо не потърсите някоя благородна Принцеса, която да направите своя Кралица?!
-Принцеса ли? Не! Принцесите са капризни, своенравни, непокорни! Нужна ми е скромна девойка, каквато си ти.
Смутила се Ния. Харесал й начинът, по който Кралят я гледал. Харесала му суровата му сила и мъжественост.
Съгласила се да тръгне с него към неговото Кралство.
Прегърнала любимата си сестра Лина:
-Мила сестрице, скоро ще те поканя на сватбата ни, и ако ти хареса кралството на моя Крал, ще можеш да останеш при нас!
Разплакала се Лина, много обичала сестра си и щяла да й липсва.
Кралят качил Ния на коня си и препуснали яко вятъра.

image

Минало време, а Лина нямала никакви вести от сестра си. Тревожела се.
Кралят се готвел за война. С годините Ния разбрала, че той не е от благородните, мъдри и грижовни крале, а е свикнал да воюва и да завладява чужди земи, да убива невинни хора.
Известно време тъгувала за родния си дом и за сестра си, но Кралят успял да я убеди, че в този свят единствената правилна тактика е нападението и завладяването.
-За да запазиш силата и позициите си, Кралице моя -казвал й той – не трябва да бъдеш мекушав и милостив. Трябва да всяваш страх у народите, да се боят само от произнасянето на името ти!
-Никога ли не си обичал никого? – питала го Ния.
Той извръщал поглед.
-Няма Любов, Кралице моя. Животът е битка, война, в която побеждават силните, а слабите си отиват, за тях няма място на този свят!

image

Ния плачела тайно нощем, заради коравосърдечието на Краля. Опитвала се да открие и добрите му черти, зад жестокостта и студенината му. Убедена била, че дълбоко в сърцето си и той носел искрица Любов и Доброта.
Един ден Кралят свикал войската си.
Съгледвачите му били съобщили, че в едно съседно кралство открили скъпоценни камъни, и народът на това кралство живеел охолно, нямало бедност, ни болести, ни скръб.
Полакомил се жестокият Крал и заповядал да нападнат Кралството.
-Ще дойдеш ли с мен, Кралице моя? Ще те обсипя със скъпоценности, за каквито не си и мечтала.
Ния се съгласила да тръгне с Краля, но го помолила да вземе скъпоценните камъни и да не вреди на хората.
Каква била изненадата й, когато пристигнали…в нейното родно място.
Едва успяла да познае градчето си, толкова се било променило, всичко било обновено, навсякъде тичали весели деца, в къщите светела чудна светлина, музика се чувала отвсякъде. Личало си, че тези хора живеят щастливо.
-Но, Кралю мой, това е родният ми град, тук са и близките ми!
-Ако искаш да бъдеш Моя Кралица, ще забравиш за близките си и ще ме следваш. Ще имаме несметни богатства и слава, никой няма да може да ни се опълчи!
Сърцето на Кралицата се свило от мъка. Ала вече била решила, че ще бъде с Краля и му била обещала да остане с него завинаги. От друга страна се бояла от мъстта му, знаела, че пред нищо не би се спрял, и че би я погубил, ако му се противопостави.
Замълчала. Яздели по улиците, тя трескаво се оглеждала, дали ще срещне познати лица.
Спрели на края на града, и докато Кралят напътствал войските си, Ния съзряла …родната си къща.
Не можела да повярва на очите си.
Сърцето й щяло да изскочи от вълнение.
Вратата се отворила и оттам излязла…сестра й Лина. С прошарени коси, благородното й и красиво лице не се било променило с годините.
-Как да ви помогна, добри хора? – запитала жената.
Ния скрила лицето си във воалите, не можела да се покаже пред сестра си.
- Нямаме нужда от помощта ви, жено! – грубо отвърнал Крал Валдор. -Дошли сме за скъпоценните ви камъни. Ако не ги дадете доброволно, ще ги вземем със сила.
-Тук няма скъпоценни камъни, уважами Кралю!
-Но как, моите съгледвачи ми съобщиха, че са открити безценни кристали, благодарение на които вие живеете като крале! Видели са отдалеч как кристалите светят. Явно са големи колкото цяла планина!
-Не, Кралю! Това не са кристали. Това е светлината от силата на Любовта, която живее в нашето Кралство.
Тя е нашето богатство и щастие!
-Не ти вярвам, жено! Извикал Кралят. Ще съжаляваш, че си позволяваш да лъжеш най-великия Крал на Земята! И Крал Валдор извадил меча си.
В този момент от къщата излязъл мъж в одежди на благородник.

image

Застанал пред Краля.
Това бил Рондас, съпругът на Лина, човек с благородно потекло, с когото тя била създала прекрасно и щастливо семейство.
-Върви си с мир, Кралю! – гордо рекъл благородникът.
-Никой не заповядва на един Крал, човече! – извикал Валдор и предизвикал Рондас на дуел с мечове.
В този миг от къщата изтичало малко русокосо момиче.

image

-Тате! – извикало то и се затичало към Рондас.
Когато видяло Краля, момичето се спряло пред него.
Крал Валдор се сепнал и смутил.
- Нина! Прошепнал той.
-Не, господине, аз не съм Нина. Казвам се Кира.
Кралят се разтреперал. Хвърлил меча на земята и коленичил, неспособен да се контролира.
Горчиво се разридал, а всички край него стояли в недоумение.
-Нина! – извикал отново Кралят.
Момичето дошло по-близо до Валдор и се втренчило с детска чистота в очите му. А той продължавал да ридае.
- Коя е Нина, господине? – запитало русокосото ангелче.
-Нина беше моята сестра. Принцесата, която беше най-скъпата и мила душа за мен. Грижих се за нея като най-обичливият брат. Преди да стана крал, още като млад принц, в кралството ми имаше война. Моят баща, старият Крал, беше предизвикал могъщ противник от съседно кралство. Нападна ни една нощ с войската си и изби целия ми род – Краля и Кралицата и моята малка сестра, Принцеса Нина, която излезе срещу него и се опитваше да защити родителите си.
Баща ми ме скри и ми заповяда да се пазя, да не излизам в битката, за да мога да остана жив и да управлявам кралството след него. Оживях. Но след тази нощ си обещах да бъда безмилостен и жесток, за да може кралството ми да оцелее и да запази силата си. Обещах си никога да не допускам загуба и да покоря всички кралства наоколо, за да бъда спокоен, че няма да има кой да ми се опълчи и че ще бъда най-могъщият и страшен Крал. А ти, момиче…ти приличаш досущ на моята мила Нина!

-Кралю, твоята Нина сега е при Ангелите и те се грижат за нея така, както ти си се грижил, докато е била с теб. Тя ще се радва, ако види, че си добър и мъдър крал, който се грижи за поданиците си с любов и милост. Защото, Кралю, силата на Любовта е най-могъщата сила на земята и само с нея хората могат да добруват и благоденстват!
Едва сега Кралят осъзнал, че всичките войни и победи не са му донесли удовлетворение, въпреки силата и властта, която си бил извоювал.
Едва сега си дал сметка, че един живот с мир и любов е несъизмеримо по-ценен от всичките богатства и слава.
Обърнал се към кралицата си:
-Кралице моя, благодаря ти за търпението и добродушието ти! И на вас, мили хора, благодаря за добрината! Сбогом!
Изричайки това, Кралят се метнал на коня си и препуснал.
-Не, Кралю, почакай!- Извикала Ния подире му.
-Остави ме, Ния! Ще се върна в кралството си и доизживея живота си в моя замък, далеч от всички.
А вие бъдеще щастливи с вашата Любов и вашите богатства!
-Не, Валдор! – Рондас препуснал след Краля.
-Можем да обединим кралствата си и да живеем в мир и разбирателство.
Двете кралства ще процъфтят заедно и всички хора ще бъдат щастливи, ще живеят благородно и достойно.
Ния изтичала при своя Крал и го прегърнала!
-Винаги съм усещала, че сърцето ти е добро, Любими! Няма да те оставя сам. Ако ти си тръгнеш, идвам с теб!
Валдор се съгласил да обединят двете кралства и да управляват заедно, с любов и милост, с щедрост и грижа за добрувнето на всички хора.
И така заживели щастливо, и живеят и благоденстват и до днес!

image


image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image

image
  image


 


image  
image  image
  
image



 




Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Чудна приказка,
19.12.2016 20:39
Веси, нереална, но истински красива.
цитирай
2. krassko - Много поучителна приказка
19.12.2016 21:00
Не бях чел такава приказка :)
цитирай
3. vesever - Росица, благодаря ти :) Ако беше ...
19.12.2016 21:37
Росица, благодаря ти :)
Ако беше реална, щеше да е още по-хубаво...
цитирай
4. vesever - Краси, нали :) Така ми дойде, и в ...
19.12.2016 21:38
Краси, нали :)
Така ми дойде, и в действителност накрая мислех да напиша поуката, но не успях да се организирам, пък и по-добре е всеки да я усети за себе си, както му е на сърце...
цитирай
5. troia - Веси,
19.12.2016 22:03
тази твоя приказка е израз на твоята вяра в доброто. Дори и в най-жестокия владетел има капчица добрина и любов. Дори и в най-лошият човек има нещо добро и чисто. Хареса ми. Даваш надежда, че хората могат да се променят и да предпочетат мира пред войната.
Много хубаво си я оформила като външен вид и илюстрации.
Чудесна е!
цитирай
6. anin - Веси,
19.12.2016 22:04
Чудесна е!
Добра, красива и поучителна приказка, да си пожелаем
да се сбъдне и в нашата действителност...
цитирай
7. vesever - Кати, опитах да взема твоя крал, но ...
19.12.2016 22:10
Кати, опитах да взема твоя крал, но не съм сигурна, че успях ...
Много точно си ме разбрала, бих искала такава да е реалността и наистина всеки да носи доброто дълбоко в себе си и рано или късно то да стане явно...и да надделее над злото!
Благодаря ти!

Беше ми трудно да намеря подходящи картинки, и доста оскъдни поставих, искаше ми се повече илюстрации...
цитирай
8. vesever - Ани, дано да бъде реалност, пред...
19.12.2016 22:12
Ани, дано да бъде реалност, представяш ли си колко добър би станал светът....
цитирай
9. anin - Да,
19.12.2016 22:43
vesever написа:
Ани, дано да бъде реалност, представяш ли си колко добър би станал светът....

Представям си го...вярвам, че може да стане, макар и след доста време...
цитирай
10. troia - Веси,
19.12.2016 23:24
долових приликата с "моят" студен и надменен крал. Успяла си!
Много обичам отрицателните си герои, а той ми е слабост. Май вече и на теб.:)
Картинките ти са много подходящи и достатъчно. Не се притеснявай.:)
цитирай
11. vania23 - Съвсем искрено:
20.12.2016 09:32
Много, ама наистина много ми хареса. Имаш истински, искрящ талант в измислянето и писането на приказки. Донесе ми радост, въпреки че не съм любителка на този жанр.
цитирай
12. vesever - Аничка, трябва да може. Инак чов...
20.12.2016 09:47
Аничка, трябва да може. Инак човешкият свят ще се саморазруши....
цитирай
13. vesever - Кати, аз в началото тръгнах с образа ...
20.12.2016 09:49
Кати, аз в началото тръгнах с образа на твоя крал, ала когато иска ръката на Ния, вече почнах да се отклонявам, даже мислех да намеря картинка как коленичи да иска ръката й...но не намерих, а и не успях достатъчно дълго да търся.
Много ти благодаря, мнението ти като опитна разказвачка е много важно за мен :)

цитирай
14. vesever - Ваня, сърдечно благодаря! Това ми е ...
20.12.2016 09:52
Ваня, сърдечно благодаря! Това ми е втората приказка и никога не ми бе хрумвало точно приказки да пиша...
Обаче всичко тръгна като вдъхновение именно от Катя/troia/, която пише прекрасни приказки, после и Ани почна, и аз...
и се радвам, че доставяме радост!
цитирай
15. anin - https://youtu.be/yu9oP0yMB4g
20.12.2016 11:16
- Ето идея за танц с твоя любим ;)
цитирай
16. vania23 - А на мен винаги ми е било
20.12.2016 11:33
ясно, че точно приказки можеш да пишеш. Та ти дори мислиш в приказки :) Явно в детството си си била силно повлияна от тях.
цитирай
17. vesever - Ани, супер е! Това е виртуозно! Аз ...
20.12.2016 11:44
Ани, супер е! Това е виртуозно! Аз съм импровизе в танците, както ми идват отвътре, обаче той може по-добре...
Ще се уча! Дали бих успяла толкова отмерени стъпки, не знам.
Преди време вдин приятел видя мой танц в реката и каза, че ако ми дадат разчертан лист, ще пиша накриво и през редовете :)))

Благодаря ти!
цитирай
18. vesever - https://www.youtube.com/watch?v=gUuWv36OCzM
20.12.2016 11:50
Ваня, всъщност детски приказки не помня от детството ми да са ме впечатлили, но като ученичка и най-вече като студентка се впечатлявах много от Остин и Бронте, дори исках да живея в тяхното време. И исках да си ушия рокля като от онова време :))
Слагах някоя рокля на майка ми и една пелерина, дълга, и се размятах пред огледалото и си представях, че сме в онези времена, с благородници, с елегантност...
Ето един поздрав от любима изпълнителка, по Брулени Хълмове :)
цитирай
19. vania23 - Това, че не помниш
20.12.2016 12:05
не ме разубеждава, че си била повлияна - може една приказка да е била, и може и да си забравила :) Бронте и Остин :) Еее, значи сме се впечатлявали от едни и същи авторки :)
Джейн Еър - от сестрата на Емили Бронте - Шарлот Бронте е книгата, която съм чела и аз не знам колко пъти в детството си :) И, разбира се, Гордост и предразсъдъци на Остин :)
цитирай
20. vesever - Обичам да ги чета в оригинал, ...
20.12.2016 12:24
Обичам да ги чета в оригинал, повечето вземах от библиотеката, но Джейн Еър и на мен ми е любима и я имам, моя собствена - наскоро опитвах да "зарибя" и щерката да я прочете в оригинал, но за нея май е още рано...не е съвсем достъпен английски като за ученичка. Виж като студентка, мисля, че ще й е интересна.
А на изпита по английска литература един от въпросите ми се падна именно за Бронте, Шарлот.
Завеждащата английска катедра ни водеше лекциите, опасен образ, обличаше се като от Шекспирова пиеса, уникална!
Докато говорех, ползвах местоимения в мъжки род, когато ставаше дума принципно за човека, без да се уточнява мъж или жена е, обаче не се усетих, че доцентката е феминистка и не й хареса, че говоря в мъжки род...а можех да използвам "неутрални" местоимения...
Е, писа ми 5 :))
цитирай
21. vania23 - Е, ние пък с гайдите ги четем само на български,
20.12.2016 14:33
но ни е напълно достатъчно :) Защо мъчиш детето да я чете на английски? Нека й се наслади на български, пък английския, ако е рекъл Господ... по подир.
Как така в мъжки род? При Шарлот Борнте само мистър Рочестър е от мъжки пол :)
цитирай
22. flymore - Обичам приказки!:))
20.12.2016 15:03
Веси, пиши, има кой да те чете. Благодаря ти!
Весели празници и пълноводна да е реката на доброто!<3
цитирай
23. vesever - Ваня, нали, кой с гайди, кой с циг...
20.12.2016 18:59
Ваня, нали, кой с гайди, кой с цигулки, важното е музика да има :)
А, тя щерката беше хванала една рицарска книга да чете в оригинал, не е мъчение :))
За мъжкия род имам предвид, че когато анализираш произведение или когато говориш за човека принципно, примерно: Човек не знае, кога ще срещне любовта.
На български е нормално да звучи в мъжки род, но на английски е по-коректно да се използва местоимението в 3. л. мн. ч., вместо в м. р.,ед. ч., защото инак може да се счете за полова дискриминация ))
Та, точно такъв бе и моят случай, и в един момент доцентката ме попита: А ако човекът е жена? И в този момент се усетих, че съм проявила дискриминация, съвсем неволно :))
цитирай
24. vesever - Flymore, благодаря ти! Прекр...
20.12.2016 18:59
Flymore, благодаря ти!
Прекрасни празници и на теб пожелавам, и само добрини!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vesever
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4042776
Постинги: 1153
Коментари: 13404
Гласове: 16014
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол