Дъждец валеше днес обилно
Аз тръгнах кротко за града
Ех, как намокри ме стабилно
Чудесна буря се изля
Подгизнах смело и до кости
Да вляза - някъде на гости
Че да се стопля, да се подсуша
Таз" буря се оказа не шега
Влязох в заведение едно
Уютно, топло, музикално
Вода, колкото от ведро
По себе си аз бях събрала
Мигом се затоплих и се подсуших
С прекрасна тортичка се подкрепих
И топло мляко със какао
Да бъде удоволствието цяло
Докато чаках бурята да си отмине
Позабавлявах се със моите рими
Прилагам малко снимков матр"иял
За този, който е пропуснал, не видял
Как бурята развихри се в града
И как зарадва моята душа
По пътя си към вкъщи боса потанцувах
Храна за гарджетата малки накупувах
И ето, кротко си присядам у дома
Наслаждавам се на чиста красота
И на вас желая приключения безчет
  С моменти чудни, весели навред.

И аз обичам да ходя под дъжда, да ме вали, да ме брули вятър, но ти си уникат. Май е имало доста силна буря. Чудесно е, че си се забавлявала, пък и за малките лакомници си помислила. Много хубаво си го изляла в стихове и музиката разиграва сърцето:)
Много приключения ти желая!

Вася, обичам бурите, ако са кратки. Продължат ли дълго, ми натежават.
Често се случва да претичвам под дъжда. Не ползвам чадър, някак неестествено ми е.
И съответно се прибирам като мокро коте.
Бурите продължават няколко дни вече. Следобедите. Онзи ден се счупи едната ми вишна и ми беше тъжно.
Но днешната буря беше разкошна, течаха реки по улиците, трещеше, накрая се показа слънчето, все едно, че нищо не е било :)...
А музиката, любима от тийнейджърските ми години, пуснаха я случайно, докато си хапвах тортичката, и всичко беше в унисон...
Благодаря ти!

Сетих се за една невероятна буря при моята река, преди време ...и написах едно стихче тогава... преживяването беше върховно, божествено.
Ето стихчето:
24.05.2013 23:23 - Вихрена

Таях Мечта от много време -
При тихата ми и добра Река
Дъждът да завали, да слее -
Небесната и Земната Вода
Небето и Земята да танцуват заедно -
Под ритъма на пролетния Дъжд
И с чистия си аромат треви омайни -
Цялата Вселена да дарят
Приседнах на брега, зачаках кротко
Слънцето погали хребета игриво
Вятърът довя отнейде отвисоко -
Пера на Ангели, песни на Самодиви
Гръмки гласове отекнаха във Небесата -
Причерня навред, земята стихна
Диви патици се устремиха над реката -
И във убежищата си се скриха
Дъждът пое в обятията си тревите -
Във вихрен танц ги силно завъртя
В танца им се съживиха пак Душите -
А аз облегната на моя бряг стоях
Гледах тихо черното Небе -
Попивах жадно всеки звук и песен
На Земни и Небесни светове -
И в Ритъма им светъл се понесох
Дъждът намокри моето лице -
Докосна с топли пръсти и косата
А аз танцувах като палаво Дете -
В очите ми - огряла Светлината
Гласът, отекнал от Небето -
Се вряза в моето Сърце
И аз оставам тук, където -
Съм винаги танцуващо Дете

Много мило, закачливо и пълно с радост! Благодаря за това чудесно преживяване!

И аз благодаря, че се отби :)

че си прекарала добре :) Хубаво е човек да вижда положителното във всяка ситуация :)

Ваня, така си е:)
Бурите са магическо, неземно преживяване.
Общуване с Бога...