Приказно слънце напече тази сутрин.
Слязох до кръчмата да си взема кафе. Понякога си вземам за вкъщи, понякога сядам,  барабар Петко с мъжете. И днес реших да седна да изпия кафето си отвън. Сред разкошните мушката на Ани кръчмарката. И с малка група от съселяните ми, събрани на по питие.
Част от тях бяха започнали отрано с ракийката.
Приятен свеж ветрец се заиграваше с клоните на старата върба на площада, надвиснала над селската чешма, с клони, подобни на дълги коси - сутрешно разрошени, шушнещи все още сънено.  А чешмата звучно клокочеше. Няколко граждани от Търново града голяма, с коли спрели до нея, наливаха прясна изворна вода в големи туби.
Ани и аз скромно си пийвахме кафенце. Аз с мляко, тя - чисто.
Слънцето се усмихваше, а планината отсреща обгръщаше селцето, загадъчно обвита в мъгла. И в тази кротка идилия, съселяните ми се бяха отдали на философски разговори.
"Съдбата е опасно нещо", дрезгаво измърмори Миро, втренчен в чашата си.
"Кво е т"ва съдба, бе!", сопна се Деян. "Няма съдба, да знаеш! К"ото човек си напра"и, и Господ не може да му напра"и!".
Деян е от ловците в селото. Преди време искаше моята Ронда, която незнайно откъде дойде при мен и не позволяваше никой да припари вкъщи. Била ловджийско куче, казваха. А тя не мърдаше от при мен. И аз не я дадох, макар че може би щеше да е по-добре с ловците...
Съселяните ми, полусъбудени, прииждаха един по един в кръчмата.
Липсваха Вальо и Марин. С тях когато и да се засека на пътя или на спирката, си разменяме по някое философско прозрение.
Ала днес, неделно, компанията беше в камерен състав.
След няколко минути умуване всички задружно стигнаха до заключението, че "к"ото човек си напра"и, и Господ не може да му напра"и".
Дълбокомислено мълчах и ги слушах.
Сетне компанията се укроти и потъна в мълчание за кратко. Всеки загледан в чашата си.
Поседях още малко, вглъбена в своите мисли и планове, а после побързах да се изкача до вкъщи. Мотиката ме чака и цяла сутрин пита за мен.
Слънчева и ведра неделя и на вас!

:)))

Кръчмата е важно място за социални контакти и трябва редовно да се посещава.

Краси, след последния разговор в кръчмата и на мен ми хареса, може по-често да се вясвам там. Само че обикновено там пият алкохол, а аз-не, и не знам дали ще се впиша.
Виж когато има философски разговори, съм там :)))
Поздрави!

Няма да те подтиквам да употребяваш алкохол.
Просто седиш, слушаш и разговаряш.
В присъствието на жена и мъжете ще се държат по-възпитано.
Най-неприятен е тютюневият дим. Затова не посещавам и кръчми.

Аз сядам на открито, също не ми понася добре димът.
Макар че през зимата се наложи няколко дни да съм вътре, правиха ремонти от енерго и спираха тока при мен, затова сядах с лаптопа си да превеждам в кръчмата.
А инак нашата кръчма е мултифункционална, има дори сладолед, ей сега оттам идваме с децата, малка вечерна разходка за сладолед.

Хубаво е да общуваш с различни хора. Така научаваш нови неща и естествено нови истории.
Ще ти хрумват нови теми за писане, определено.
Хубав ден!

Кате, в моето село сме сбрани от кол и въже ))).
Има местни кореняци, възрастните, има и доста пришълци като мен, от различни места....имаме и 2 английски двойки, образи големи са.
Аз вече почти не пиша, много рядко и все по-рядко....но с картини и музика обожавам да "говоря" )).
Поздрави!

че не пишеш, но може да правиш дискретно фотопортрети.:)
Живота на село и вълненията в една кръчма.
Поздрави и на теб!

Ами-ами, дискретно! Те биха се радвали да ги фотографирам, само че напоследък имам проблеми с фотоапарата и заемам този на сестра ми, от време на време, а като отключа своя /блокирах си картата и не успявам да я отключа/, ще се вихря волно - мисля да направя клип за моето село. Снимала съм толкова много реката, гората, полята наоколо....а селото и селяните - не.

Eдин линк във връзка с темата.
Като идея...:)

Прекрасно е. Такива кадри си заслужава да се запаметяват...остават спомени докато е жив човек, а и за следващите поколения :)
Благодаря ти, Кате!