Цветни градини в душите ни.

Да, Краси. Това е моята мечта за всички хора. :)

Глухарчето в началото на клипа ми навя спомен за едно огромно, което приятел (за когото говорехме току що на лични) ми подари преди година.
Не бях виждала (и все още не съм) толкова голямо глухарче, почти колкото юмрукът ми. :)
Приятелю, появявай се, защото ми се стреля по кенчета. :))))))))))))
Клипът ти е страхотен, Веси! А последното не се отнася за постинга ти естествено, извини ме, че оставих това съобщение за общ наш приятел. :)

:)
Кортана, и на мен глухарчетата са ми любими, толкова ефирни и крехки...имам един стар клип, изцяло само с глухарчета, бях се заровила в тях и ги наснимах юнашки.
Аз не умея да стрелям, но това с кенчетата звучи забавно!

И аз не умеех!! :)
Карах брат ми да ме научи, но той все нямаше време за мен. :(
После срещнах.... ЗнАеШ КоЙ и той ме научи. Сега дори го дразня, че стрелям добре почти колкото него, отдава ми се просто.
Казах "почти" :)
А да чуваш как издрънчава кенчето при изстрела и отскача назад е супер.
И да ти кажа, коренно различно е усещането да стреляш на стрелбище по картонена мишена, и по кенчета в гората.
И онова ехо от изстрела.... Възбужда! :)))))))))))))))))

ПП: Нека "Каризма" бъде поздрав и за теб, Веси. :)

Аз напоследък обмислям да почна бойни изкуства - в Търново има клуб по айкидо. Със стрелба не бих се справила, но още от малка исках да тренирам кунг фу, много харесвах Брус Лий.
За по-голям брат и аз съм си мечтала, но нямам в този живот.