Думите са слаби. Но все пак - приказно вълшебство. Песента е в десятката - утро /или утре/ на Диана Експрес ми е любима от детството.

Ако знаеш колко време снощи търсих песен...не познавам много вкуса ти за музика, но имах усещането, че с тази песен съм улучила и много се радвам, че наистина е така :)
А реката ...наистина има вълшебство там - нещо, което все ме тегли към нея...

много голяма емоционална стойност за мен - свързвам я с ученическите си години - тогава всичко беше много романтично и сутрините ми започваха с тази песен. Та тази песен за мен е равна на романтика.
И все пак е по-добре вместо да е утре живей, да е днес живей - както виждам, че много правилно правиш ти :)

Ех, завиждам ти за ученическите години...моите бяха други...
Но за романтика никога не е късно...:)
И аз имам песни, които значат много за мен, сякаш някой за мен ги е написал...
Вярно е, за живеенето днес, а на мен ми стана интересно как пее: Свърши се днес, вече е утре...
Може би, очакването на утрото, което да донесе...каквото ти е на сърце...

свърши се днес, вече е утре и мен ме кара да се чувствам така, сякаш надеждата вече се осъществява и хубавото идва - мечтата се е сляла с настоящето, тя е настоящето. От там е и чара на текста :)

Аз обичам да посрещам изгрева, на селската чешма, тя се намира нависоко - най-високата част на селото. И да, точно "мечтата се слива с настоящето" - това е усещането :)