Весинка,
тия дни си мислех за теб, покрай една песничка на Глория Естефан,
която ми се върти в главицата... и ме сеща за твоята мечта да живееш в къщичка до реката... (нещо, като моята, само че аз си го представям до езеро, и има мостче, и зелена полянка отпред, и веранда пред къщичката и се вижда планина, и е много много зелено)... Нещо като в оня клип на Роксет - > http://vbox7.com/play:72cbff26

А иначе песничката на Глория, за която говоря по-горе е ето тази :
http://vbox7.com/play:090c50b5

Прегръдки, Веси,
и усмихнати дни през малък сечко Февруари :)
Клипчето е както винаги изпълнено с мечтателност, като Теб...

Ели

:)))))
Ели, благодаря ти :)
Тази песен на Естефан и на мен ми е любима, но не знаех как се казва...
Отдавна замислям един танц при реката, и това е точното озвучаване...но трябва да дойде пролетта, за да се получи достатъчно...както трябва :)
А реката...чувствам я като част от мен, или по-точно, аз съм като част от нея...а някой ден наистина ще бъда...
Прегръдки и от мен,

Скрита…
(в Блестящото)

един поток ме скри от тебе Свят
дъха ми върна също и крилата
напуснах сигурния тъжен бряг
сама заплувах с плам към светлината

калена от студените води
към водопада тихичко напредвах
от камъни създавах си лъчи
и Лунната пътека следвах

течах така – във ритъм и синхрон
прегърнала душата си ранена
заслушана във скален полутон
от вятъра единствено пленена

звездите бдяха в моите следи
по птиците ми вливаха надежда
един орел ме следваше в зори
той влюбен бе в съдбата ми безбрежна

ала във миг комета ме срази
тя падна върху тялото ми крехко
превърнах се във пепел и мечти
и свойта Обич пръснах за последно

11.04.2013г.
Ели

Весинко, ей го на стихото... :)
Трябва да има и такива неочакваности в твоето блогче...
Когато избликнаха думите бяха асоциирани именно с водата ... в реката...
Хрумна ми и един клип, който замислям отдавна... по една песен...
Може би дойде време да го направя...
Прегръщ...

Ели

Сетих се аз, сетих се, че тук ще да си го скрила ))))
Много е хубаво, Ели!