Радвай се на циганското лято
и нека в очите ти да не вали
а слънце да има познато... :))

Кажи ми как да не тъгувам, Крас
Питам се дали ще оцелея аз
Отново искам да е пролет
И пак да бъда птица в полет

Уви, на зимата студа
Не мога аз да понеса
Затуй желая слънце топло
Да има в моята душа
:)))

Но трябва да се мине
през проклетата зима.
Тъй като
това е кръговрата
в небето и на земята.
А ти ще оцелееш,
и пак ще се засмееш
отвътре и отвън...
Зимата ще мине като сън.
:):):)

Ха дано да е така
Нека бързичко да мине
Зимната тъга, с студа
И усмивки нека има

Усмивката ми е за теб
В този мрачен, хладен ден
:))))

не тъжи... а просто.... върви по пътя....

Walk…

животът ни като илюзия
обгръща и завихря настоящето
препускане на приливи и отливи
във търсене със цел на подходящото
една камара от горчиви спомени
събира прах сънливо в гардероба ни
надеждите във есента оголени
обличат дъждобрани във телата ни
препъваме се в глухото безвремие
сънувайки звезди и оцеляване
избираме да вярваме с доверие
дори да е с цената на вглъбяване
разбрана се усещам вътре в себе си
а обичта е скътана във джоба ти
безмълвно разговарям със небето си
а то ми отговаря с ветровете ти
едно очакване зад миглите притихнало
ще презимува скрито във зениците
и ще изпрати зов че е пристигнало
когато пролетта целуне птиците

Прегръщам те,
Ели

пп : Пусни си песничката на групата на Дейв Гроу и моето докосване (по вятъра) ще бъде завършено.... :)))

:)) Ели, благодаря ти
Намерих песента, хубава е, а и вокалистът тоже ;)
Много ми хареса и стихът ти. :)