Това твоя тропик-дом ли е?

Аха, е още не е съвсем тропикясал, има още накъде, но това е началото :)):):

Като го довършиш, прати още някоя и друга снимка.

А, непременно, никога не пропускам да докуметирам красотата :))

щях да попитам, това у вас ли е, но видях, че саме изпреварили, Веселина!
Тюууу, язък! :)))

::):))
Е, нищо, Краси, аз и на теб ще отговоря :))
В моята къщичка е, моята джунгла :))

ми стана тъжно. Радвам се, че те откривам отново :)

:)))
На мен ми харесва да изчезвам, като някакво "пречистване" го усещам, имам нужда ;)

но аз буквално се шашнах. Баста, баста - особено се натъжих, че те няма вече при психолога. А ти знаеш ли аз коя бях? :)

А, разбира се, доста сме си говорили, Любопитство :)
Ваня, да, и във фейса те имам, само дето се изтрих и оттам :):))
А от психолога не съм се махнала, аз съм му клиентка, вече 2-ра година го посещавам, да нищим душевните ми травми :).
Иначе, в блога влизам, само колкто да си пускам клипчетата и от време на време при някои приятели, да им кажа "Здравей" :)

По всичко си личи, че си разбира от работата - изглеждаш най-щастлива от всички ни :) И най-смела :)
Поздрави, радвам се, че те открих отново - ако не бях надникнала в блога ти, нямаше да го направя.

:)
Благодаря ти. Ами щастието...хм...не знам...щекотлива тема е :)))
Но да сме живи и здрави, пък "каквото сабя покаже"...

аз също имам проблеми /то кой ли няма/, но Добромир ми е много далеч за консултации и ми препоръча една негова русенска колежка. На първа среща начерта една камара проблеми, но с три ходения всичко на всичко приключихме. Каза ми - ти нямаш нужда от мен, справяш се добре. Тъкмо ми хареса и взе, че свърши :)

:))))::)
Ooooo, аз съм от бавните реотани, ама от най-бавните :))

Според мен не си, но...какво ли знам аз :)

ще видим...а и нали е казано: бързай бавно, няма лошо :)))