Той е мек, топъл и сладък -

от захарния памук е,

който жадно поглъщах в детството си,

а той залепваше по бузките ми,

разтапяше се по устните ми

и светът бе красив, светъл и празничен.

Погалвам с ръка облака,

пръстите ми изгарят от огъня му,

усещам сладостта по небцето си

и отново ми става хубаво.

Откъсвам облака и му се радвам,

той се смее щастлив в ръцете ми,

а когато изстива, ти го изпращам.

Заповядай, вземи този облак - за 

тебе e.

 

 

ебати рядката боза

От зелена тиква семе не ща.
Постингите ми са с нормални прочити, тикво, а не като на оная с розовите дантелки, която най лудият от вас помпи.