Пиер дьо Ронсар (11.09.1524-27.12.1585 г.) е смятан за най-великият ренесансов поет на Франция. Романтична загадка забулва неговия произход. В прочутата си "Елегия на Реми Бело" пише:

"По род съм от страна, где зиме мраз настава,
где Дунавът студен край Тракия минава"

Тези стихове дават храна на предположението, че по бащина линия поетът произхожда от български род. Ронсар става водеща фигура, сред плеядата видни френски ренасансови поети, още с първия си сборник "Оди", който е публикуван в стредата на XVI век. По-късно той издава сборниците "Любовни стихове за Касандра", "Кралската горичка", "Любивни стихове за Мари" и "Сонети за Елена". Ронсар е придворен поет на Шарл IX, но води уединен и независим живот, наложен до голяма степен от преждевременната му глухота. Задълженията си на придворен поет той изпълнява, като пише усърдно несполучливата и поради това останала незавършена епическа поема "Франсиада", но истинската му стихия са одите, сонетите и лирическите миниатюри.
Помествам два различни превода на сонета на Ронсар, който най-силно разстърси душата ми. Първият вариант е взет от спомените на Иля Еренбург: "Хора, години живот", а вторият от "Френска поезия" на библиотека Световна класика.

***

Ще остареете и след безкраен ден
край огъня, над преждата превита,
напевно стиховете ми ще замълвите:
- На младини Ронсар бе влюбен в мен.

И уморена, на съня във плен,
слугинята ще трепне и с възхита,
пленена от словата, ще попита
кого си спомнят с глас плах, смутен.

Да чуя този зов, не ще успея;
умрял ще съм, в земята ще изтлея.
И грохнала, ще кажете с тъга

- Защо отхвърлих го, той прав ма беше?
Виж розата: до преди час цъфтеше,
а ето - прецъфтяла е сега.


***

Когато натежи над тебе старост сива,
ще шиеш неведнъж до късно край свещта
и мои стихове ще казваш с мисълта:
"Ронсар възпя ме тъй, когато бях красива."

Слугинята след труд усилен ще почива,
но името ми щом дочуе във нощта,
от дрямката си в миг ще се събуди тя,
с хвалебствия към теб ще смесва скръб горчива.

Тогава ще съм в гроб, нетленният ми дух
под някой кипарис ще спи, за всичко глух;
за любовта ми ти ще спомняш със охота,

ще се разкавай, знай, за строгостта към мен.
Повярвай ми: живей, не чакай следващ ден,
а днеска откъсни цветята на живота.

Благодаря ти!
Второто има и друг превод ,на Владимир Свинтила...,
в Антология на световната любовна лирика.

поздравявам те!

Благодаря за възможността да се докосна до красотата на поезията на Пиер дьо Ронсар.От години мечтая за това.Прекрасна е точно колкото очаквах. БЛАГОДАРЯ!!!!!

Здравейте,
можете ли да ми кажете в кои сборници има преводи на Ронсар на български и дали има публикувана само негова поезия. Търся едно стихотворение, което не знам дали е превеждано - Sur la mort de Marie. Благодаря предварително!

За съжаление нямам информация на български да е издавана книга само с поезия на Ронсар. Освен посочените по-горе сборници аз познавам още един - "Френски поети", издателство "Народна Култура", София, 1970 г. Всички преводи са на Пенчо Симов.
В антологията има 17 произведения на Ронсар, там е и стихотворението, за което питате.:)

Страшно ми помогнахте! Редактирам една книга и трябваше да потърся български съответствия за всички цитати. Благодар

Откъде се взе тоя сонет за Тракия? Той Дунавът май не минава покрай нея, но все пак бих искал да видя оригинала :)

Виждаме прекрасен пример, че и преводачите трябва да са поети.

И двата варианта имат своя чар.
А как ли е в оригинал?